Ще дирижирате програма Танци на 18 юни, вие самата обичате ли да танцувате?
Много обичам да танцувам, като дете съм играла балет 12 години, той беше голямата ми любов по това време. После се отдадох изцяло на музиката и чрез нея продължавам да изживявам танца – с програми като тази.
От произведенията в нея кое ви е най-близко до сърцето?
Това е последният ми концерт със Софийската филхармония засега, и избрах тези произведения, защото исках нещо леко, приятно и необичайно за нашата публика. Пиесата на Владо Джамбазов Стъпки е невероятно красива с многобройните си ритмики и мелодии, в нея ври и кипи българският дух. Същевременно е и много трудна за дирижиране и изпълняване. Слава Богу, когато имам въпроси, винаги мога да звънна на композитора и да го попитам какво иска да каже в определена част от пиесата си. Нещо което, уви, е невъзможно с Бах, Верди или Равел.
Как се подготвяте обикновено за една нова за вас пиеса?
Най-важното за мен е да служа на музиката колкото се може по-скромно и достойно. Винаги подготвям партитурите си с много четене за композиторите, за историята и изкуството по тяхно време. Без това не бих могла да интерпретирам музиката им. А дали изглеждам добре и елегантно отстрани – това не ме интересува. Главното е колегите оркестранти да разбират какво искам да им кажа.
Кой е най-добрият комплимент за един диригент?
Може би най-големият комплимент за мен е когато децата ми разбират музиката, която дирижирам. Спомням си и как преди време един човек, който никога не беше идвал на концерт, се развълнува и разбра Симфония N5 на Антон Брукнер – тогава усетих, че нашето изкуство има смисъл.
Вкъщи сте двама диригенти. Има ли нещо сходно между хората с тази професия?
Ние, диригентите, сме особена раса. Много сме суетни и често не сме скромни, което пречи в отношенията с хората. Затова винаги трябва да помним, че без оркестъра ние сме едно нищо. Ако оркестърът не те обича, никога няма да извадиш от него музиката, която звучи в душата ти, най-много да получиш едни изсвирени ноти, но това е много далече от нашата мисия като музиканти.
А защо така рядко виждаме жени с палката?
Всъщност напоследък има повече жени диригенти. Аз лично все още намирам шпагата между това да бъда диригент, домакиня, майка и съпруга за доста труден. Покрай децата денят ми започва в 5 сутринта, а за учене и четене имам време само през нощта.
Какво си спомняте от своя първи голям концерт?
Първият ми концерт е бил преди 25 години в НДК, аз бях млада студентка. Сега се радвам, че с възрастта качеството се развива и мога да усетя истински, че съм музикант.
Върху какво работите в момента с оркестъра си София Симфоникс?
Преди три години създадох този нов оркестър от, според мен, най-добрите музиканти в България. Имаме много концерти с тях в Германия, сега подготвяме турне с операта Манон Леско от Пучини и два симфонични концерта. Гордея се с този оркестър и искам да продължаваме да пътуваме из Европа и да показваме прекрасния български дух. Ще го представя и в София, надявам се някъде през есента.
Концертът Танци с диригент Любка Биаджони е в зала България, 18 юни, 19:00, 8/10лв
