Любовта между теб и тангото е започнала случайно, нали?
Така е. Когато бях съвсем млад, тангото беше музиката на моите родители. Всяко поколение иска да е различно от предишното и аз не правех изключение. Пък и тогава беше времето, в което рокът беше на мода – при това текстовете бяха на испански… Естествено и аз се забърках с този стил. Години по-късно обаче музиката, която баща ми обичаше да свири вкъщи, ме връхлетя внезапно със страшна сила. Стана по време на джемсешън с други музиканти и приятели. Нямахме представа, че знаем толкова много танго парчета. Никога преди не бяхме свирили танго, но мелодиите си бяха там, чакаха ни.

Свирил си не само рок. Минал си и през поп, блус, дори средновековна и ренесансова музика.
Музиката е огромна част от живота ми – още от най-ранна възраст. Интересувал съм се от много и различни стилове и винаги съм ги включвал по един или друг начин в нещата, които правя.

Как стигна до Narcotango?
Появи се в момента, в който почувствах и музиката, и танца като едно цяло. Със страхотната динамика, която им е присъща и със силното чувство за свобода, което носят. Тангото е част от моето ДНК. Същевременно живея здраво стъпил в 21 век. Като всеки артист и аз съм отворен за нещата, случващи се наоколо, запасил съм се, образно казано, с добре настроена за приемане на новостите антена.

Следвал ли си някакъв електротанго модел?
Не. Ние бяхме там от самото начало. Заедно с Tango Crash, Ultratango, Bajofondo, Gotan Project, Tanghetto и Otros Aires. Всяка от тези банди използва електроника, но всяка има собствен модел и концепция.

Чувал ли си упреци, че само разваляте тангото с тая електроника?
Естествено. При това много пъти. Навсякъде по света, когато се появи нещо ново, има хора, които го приемат бързо и безпроблемно, и такива, които го отричат яростно. Има и други, които заемат позиция по средата. Нормално е. Но, слава Богу, изкуството не може да бъде ничия собственост.

Разкажи за членовете на твоята група. Как се събрахте?
От 2007 насам Narcotango сме аз, Мариано Кастро, Марчело Тот и Фернандо дел Кастильо. Импровизирали сме заедно милиони пъти, а отскоро започнахме и да композираме заедно. Музиката ни свързва душевно, а съвместното композиране даде начален тласък на огромна промяна в работата ни. Аз зарязах китарата и се посветих изцяло на бандонеона. Така цикълът беше затворен.

Когато композирате, кое идва първо?
Влизаме в студиото, натискаме копчето за запис и започваме да свирим. Импровизираме, правим всичко, което ни хрумне. След това прослушваме тези дълги сесии и избираме онези части, които ще ни послужат в композирането. Вдъхновяваме се от всичко. За мен това, да правя музиката, която харесвам, е висша форма на духовност и щастие. Същото като любовта.

Работиш ли върху нов материал за Narcotango?
Винаги. В момента сме в страхотна творческа форма. Вълнуващо е всеки ден да откривам, че вдъхновението още си е там, не ни е напуснало.

Перфектната милонга вечер е…
В La Catedral (странно милонга място в Буенос Айрес), както и да танцувам с жената, в която съм влюбен.

Какъв е типичният Narcotango концерт?
Четирима музиканти, които свирят като бесни. Парчетата обикновено зависят от публиката. Ако свирим за танго танцьори, избираме подходящите мелодии. Ако публиката е по-широка, се съобразяваме с по-масовите вкусове – все пак не всички наши композиции стават за танцуване. В Sofia Live Club ще направим микс. Страшно се вълнуваме обаче. Любопитни сме да се срещнем с българската публика и да видим как ще бъдем приети. Сигурен съм, че на сцената ще има много танцьори – доколкото знам, в България има доста хора, които вече са танго зависими.

Narcotango са в Sofia Live Club, 1 ноември, 20:30, 35лв от eventim.bg