Театърът. Разговор с хората половин метър над тях | Непреходните театри на София

Автор: Стефанѝ Стоева

Къде намира театърът съвест и откъде извира неговата модерност, когато е необходима? Разговаряме с Ириней Константинов – актьор и директор на Театър София. В неговия лаконичен и точен стил, той ни разказва за историята на театъра и необходимостите му.

От 26 март до 3 април в галерия nOva art space проследяваме историята на култовите софийски сцени с фотоизложбата Непреходните театри на София.

От 7 до 19 април изложбата може да бъде разгледана и в The Mall.

Театър София огледало на времето си ли е? Той винаги е стоял по-встрани от центъра, на какво е признак това? 
Да, с цялото си 60-годишно присъствие театърът винаги е бил във времето. Като репертоар, като вкус – много пъти е изпреварвал времето. Като местоположение е встрани от центъра на София, в много красив парк, но винаги е бил в центъра на театралния пейзаж. 

С кого трябва да бъде винаги театърът? Коя страна заема той? 
Със собствената си съвест. В диалог с публиката, коректив на нейния вкус в постановките си и достоен флагман на Столична община. 

Как се балансира между „достъпно“ и „рисково“ в контекста на този театър? 
Не отхвърля забавлението, рискува премерено с репертоара си и разчита на доказващите се млади творци. 

Как цензурата – явна или скрита – е оформила езика на българската сцена?
По времето на комунизма явната цензура беше просмукана в репертоара, бележеше повечето спектакли. Тази вътрешна цензура, този насаден вътрешен страх седи и сега някъде в душата на моето поколение и плахо се обажда по някой път. Примерът и спасението са срещите с новото поколение, у което това чувство липсва. 

Как институционализирането променя театъра: дава ли му памет, или го натоварва с инерция? 
Театърът винаги гради, създава, развива, събира памет. Ако разбирам правилно въпроса, институцията Театър София сама по себе си е огромно хранилище на памет, натрупвана в продължение на 60 години. Перифразирам – „Паметта задължава“. 

Кога сцената престава да бъде трибуна и започва да бъде лаборатория?
Сцената винаги е трибуна. Начинът на работа, докато излезем пред публика е различен и можем да определим репетиционния процес като лаборатория. Направеното в театралната лаборатория – добро или лошо, определя публиката.

Какви са процесите на промяна в театъра, как се извършват те от артистите? Как театърът преживя политическите и културните преходи? 
Не стои извън тях, но запазва достойнството и вкуса си, и работи още по-активно в такъв момент.

Гледайки назад, кое е нещото, което Ви мотивира като глава на институцията? 
Изминалите 60 години живот на Театър София – ето това мотивира мен и останалите ми колеги. 

Как си представяте коридорите на театъра, когато всичко един ден ще стане друго? Афиши, костюми и гардероби, лица и врати?
Всичко друго може да се промени. Вкусът се развива и променя. Политическата среда се променя. Животът се променя. Само театърът като същност няма да се промени – разговор с хората на половин метър над тях.

Изложбата Непреходните театри на София се осъществява с подкрепата на Столична община.

Благодарим и на партньорите ни Kaufland България, които подкрепят младите театрални таланти на НАТФИЗ, The Mall, ETAT PUR, Tcherga, L’Europeo, Kinoclub Super 8, както и на галерия nOva art space за гостоприемството.

Ключова визия: Стара София