Филмите му сами по себе си са истинско изкуство: въздействащи, провокативни, пълни със символика и безкрайно дълбоки като послание. Стилът му е толкова разпознаваем, че всеки кадър сякаш е подписан отдолу като картина. Художникът обаче, който се крие зад точно тези шедьоври, има блага усмивка, неслизаща от лицето му. И да си е повярвал от възхвалата на критиците, болните фенове и култа към личността му, няма никакъв външен израз на това – нито в отношението към живота, нито в посоката на филмите му.

Малко известен факт за Тери Гилиъм, от който той не се гордее особено, е, че макар и британец по душа, той всъщност е роден в типичен американски град – Минеаполис, щата Минесота. По-късно семейството му се премества в квартал на Лос Анджелис, където малкият Тери става президент на класа, има само шестици и при завършването го обявяват за "ученик с най-голям потенциал за успех". Предсказанието се оказва пророческо – много бързо младият Гилиъм без усилие се набутва в арт средите и става илюстратор в списание, където колега му е Джон Клийз. Действието се развива в края на 60-те, когато Америка е разкъсвана от политически и социални конфликти, а Тери Гилиъм е хипар с дълга коса и голяма уста. Сблъсък с полицията го убеждава, че за него в близките години там няма да е никак безопасно. Затова той просто пуска съобщение в списанието, че се мести в несъществуващия европейски офис, и отлита към новия си дом – Лондон. Там се запознава с Майкъл Пейлин, Греъм Чапман, Ерик Айдъл и Тери Джоунс, а останалото е история.

Тери Гилиъм завинаги ще бъде един от Монти Пайтън – най-великата комедийна банда на всички времена, останала в историята като Бийтълсите на хумора. Макар и първоначално да е единствено аниматор (негови са скандалните илюстрации и монтажи между скечовете в тв шоуто Летящият цирк на Монти Пайтън), много скоро той се превръща в пълноправен член, като допринася със сценарии и режисура, а ако се налага, даже с актьорско майсторство. След временното разпадане на трупата Тери Гилиъм се отдава на режисурата 24/7 и още с първия си самостоятелен проект Джаберуоки прави заявка за свеж и различен поглед към правенето на кино.

Филмите на Гилиъм обаче не са просто забавни – те са смазващи във визуално отношение и носят в сюжета си магията на истински приказки. Също така по някакъв необясним начин той успява да извади актьорите от комфортния образ, който са си изградили. Без значение дали трябва да се направи Брус Уилис раним или Джони Деп не-секси – Тери Гилиъм е човекът. Когато попитахме един приятел маниак на тема кино как би описал с няколко думи тези филми, той, без да се замисли, отсече: "Изтрещели, със сънища и джуджета". Не е най-изчерпателното определение на света, но сме напълно съгласни с него.


Дванайсет маймуни

Макар и вдъхновен от късометражката La Jetée от 1962 и почти без негово участие в сценария, Дванайсет маймуни е пълнокръвен филм на Тери Гилиъм от начало до край. За нивото на психопатия и внимание към детайла говори историята как Брус Уилис се е налагало да направи безброй дубли гол, защото едва забележим хамстер във фона отказвал да се върти в клетката.

Кралят на рибарите

В тази модерна приказка с Робин Уилямс и Джеф Бриджис в главните роли някои зрители откриват сатира на социалното разделение в обществото, а други – романтична комедия с елементи на Търсенето на Светия граал. Едно обаче е сигурно – този филм няма как да те остави безразличен.

Приключенията на Барон Мюнхаузен

Този филм е доказателство, че успехът не може да се мери в цифри – в екселските таблици на Холивуд записан като пълен провал, но в сърцата на феновете като една от най-високите точки в кариерата на Гилиъм. Също така носител на четири номинации за Оскар във визуалните категории.

Мъжът, който уби Дон Кихот

Тери Гилиъм започва работа по адаптация на романа на Мигел де Сервантес през 1989, близо 30 години преди да излезе готовият филм с Адам Драйвър. В определен период главните роли са били поверени на Джони Деп и Ванеса Паради, а перипетиите на продукцията са увековечени в документалния филм Изгубени в Ла Манча.

Сделката на Доктор Парнасъс

И като става дума за прокълнати проекти – това е последният филм на Хийт Леджър, който умира по време на снимките и затова в оставащите сцени героят му е изигран от Джони Деп, Джуд Лоу и Колин Фарел. За съжаление така тъжната автобиографична приказка става още по-мрачна.

Монти Пайтън и Свещеният граал

Както при всички пълнометражни филми на Монти Пайтън и тук Тери Гилиъм е ко-режисьор заедно с Тери Джоунс. Този филм е направен с крайно символичния бюджет от 200 000 паунда, събран от 10 частни инвеститори. По-късно се оказва, че сред тях са групите Pink Floyd, Led Zeppelin и Genesis – до един фенове на комедийната банда.


Бандити във времето

Считан от много фенове за първия пълнокръвен филм на Гилиъм, Бандити във времето също така се приема за част от своеобразната Трилогия на въображението, последван от Бразилия и Барон Мюнхаузен. И трите филма показват герой, който бяга от реалността през фантазии, само че в различен етап от живота си – дете, мъж и човек на преклонна възраст.

Бразилия

Иронично е как филм, който се подиграва с бюрокрацията, за малко да стане жертва точно на вътрешните игри в Холивуд – студиото отказва да пусне Бразилия, защото им се струва депресиращ. За щастие на поредица от тайни прожекции критиците се влюбват в него и книжните плъхове са принудени да приемат поражението, а филмът е сред най-култовите антиутопии на всички времена.

Нулевата теорема

Тематично продължение на Бразилия, този филм определено е пълен с несъвършенства, но има своите изблици на гениалност. Плюс това носи онзи бунт срещу системата, но с препратки към съвремието и модерните начини на глобално изкривяване на истината и пропаганда.


Страх и омраза в Лас Вегас

Години наред се счита, че творчеството на Хънтър Томпсън не може да бъде филмирано. Това е било преди Джони Деп и Тери Гилиъм да се заемат с проекта и да въвлекат вътре Бенисио дел Торо в ролята на Д-р Гонзо. Крайният резултат са 118 минути, които се усещат като не повече от 5 и носят енергията на ЛСД приключение.