Тестдрайв: Galaxy S9

Може да не сме тех хора, но знаете ли, че повечето кадри по тези страници ги правим с телефон? С други думи, добри приятели са ни смартфон камерите. Затова побързахме да опознаем и тази на новия Samsung Galaxy S9, която не само снима велико в далеч от велики условия, но умее да спира времето и говори 104 езика. 22 век, ти ли си това?

"Колко е гладък" е първата мисъл, щом черното тяло се плъзва в ръцете ни. Не звучи нетипично за чисто нова джаджа, но тази тук е особено кадифена под пръстите и освен това нито един ръб не разваля силуета ѝ. Дори екранът е от заоблените, което изглежда жестоко, оказва се удобно, а като добавим и функцията Инфинити дисплей, която изпълва с изображение всичките 5.8 инча на S9 (и 6.2 при по-големия му брат S9+), за първи път усещаме света в ръката си по-пълнокръвен дори от онзи пред голото ни око.Решено е: ще правим битка между лъскавата деветка и другия телефон в джоба ни, с който снимаме доволно от година насам. Слънцето лениво облизва града с последните медни лъчи за деня – вълшебна картина, която старата ни камера попритъпява с извинението, че така и така накрая на помощ винаги идва редакторът VSCO. S9 обаче не търпи друг да му довършва работата. Същата панорама излиза от него с кристално ясни линии и текстури и наситени цветове, точно копие на тези в живия живот. Ако сте "да, и?", кажете: на вас кога за последно ви се случи да качите наистина инстантно нещо в инстаграм, без 10 минути да го ремонтирате с филтри? Така си и знаехме.Щом златният час преминава в тъма, обстрелваме S9 със задача от тежката артилерия: по маршрута Московска-Раковски-Цар Освободител, та чак до подножието на най-високите панелки в Люлин, тестваме как се случват (и случват ли се изобщо) снимките на тъмно с него. Е, виждате резултата сами – невероятно, нали? Продължаваме експеримента, като на следващия ден повтаряме същите кадри и на слънце – ей така, понеже с добър съучастник идеите за мини арт проекти идват някак от само себе си.

Следващата ни хрумка явно е още по-добра, защото цял уикенд ни държи: видеа на забавен кадър. Докато домашният полупро фотоапарат щрака до 50 картини в секунда, S9 качва скоростта до умопомрачителните 960. Коства ни няколко опита с прелитащите над парка Заимов самолети, докато схванем колко бързо е това и че чарът е в проследяването на някое също толкова светкавично действие. Като полета на 2лв при хвърляне на чоп. Или мига, в който искрата пали газта в запалката. Или изящния танц на стадото златни рибки в тъмен аквариум. Забавянето на част от клипа става и ръчно, но нали вървим към 22 век: пускаш автоматичния режим и на екрана излиза мини квадрат, който активира slow motion ефекта, щом усети движение на територията си. Другия път ще го насочим срещу тичащо куче – няма нищо по-смешно от бааавно размяяятаща се лигава муцуна, която после с три клика става на гиф за месинджър.
И като казахме месинджър – нямаше ли да е супер, ако можеше, вместо със стикери с животни, да изразяваме емоциите си в чата със собственото си лице (но без да ни пука дали този ден сме фотогенични)? Ами, супер щеше да е. Тук S9 влиза с шут в играта: селфи камерата му, идеална за самоснимане в чистия му вид, може да генерира и анимирана персона с лика ти, а оттам и цяла серия емоджита. Ако не за споделяне, полезни са най-малкото, за да се видиш с друга прическа, преди да седнеш при фризьора.

След часове изследване на тази нова Галактика следобедният глад ни вкарва в магазин за италиански стоки. Нивото на езика ни е "non parlo" и не стига съвсем да се сетим що е то "cioccolato al latte e nocciole intere", затова изпитваме телефона един последен път. "Шоколад а мляко цели лешници", пише той директно върху опаковката още щом оптиката му я засича. Прощаваме му за граматиката, както на всеки италианец, рязко проговорил български. А и това беше на прима виста – щракнеш ли снимка, софтуерът изтегля всички букви и знаци от нея и превежда от и на общо 104 езика. Тоест остава само да решим накъде с Галактиката в ръка: Пакистан, Киргизстан или може би Хаити?