Несъмнено звездата на тазгодишните Оскари е The Power of the Dog с цели 12 номинации, сред които за най-добър главен и поддържащ актьор, най-добра поддържаща актриса, най-добър адаптиран сценарий, най-добра кинематография, най-добър оригинален саундтрак, най-добра режисура и най-добър филм. Неслучайно Бенедикт Къмбърбач, Кирстен Дънст, Джеси Племънс и Коди Смит-Макфий са удостоени с подобна чест. Целият сюжет на филма почива върху силните актьорски изпълнения. Режисьорският похват на Джейн Кемпиън се отличава с премълчавания и с тънки детайли, способни да бъдат предадени единствено чрез богатата емоционалност на самите роли.

По брой потенциални статуетки го гони Dune на брилянтния Дени Вилньов с 10 номинации – отново за най-добър филм, музика и най-добър адаптиран сценарий, но и за специални ефекти и грим. Епичната научна фантастика по поредицата на Франк Хърбърт най-после получи достойна екранизация. Съвсем заслужена е номинацията за дизайн на продукцията. Почти съветски изглеждащата архитектура, изобретателно структурираните космически кораби и достоверно предадената необятност на пустинята са впечатляващо постижение.

Новата адаптация на West Side Story от Стивън Спилбърг също бе високо оценена. Сред седемте ѝ номинации са най-добър филм и най-добра режисура. Все пак обаче новата версия не успя да догони предшественика си с неговите победи в цели 10 категории и още една номинация – вместо него през 1962 година призът за най-добър адаптиран сценарий бе грабнат от Splendor in the Grass. Предстои да разберем дали тазгодишният римейк е сравним с класиката на Джером Робинс и Робърт Уайз. При всички случаи обаче е трудно да надскочиш лента с подобен потенциал и успехът на Спилбърг е достоен за възхищение.

Други филми със силно присъствие в състезанието са Belfast на Кенет Брана, CODA на Шан Хедър, The Tragedy of Macbeth на Джоел Коен, The Worst Person in the World на Хоаким Триер и King Richard на Реналдо Маркъс Грийн.

Японският Drive My Car е номиниран едновременно за най-добър чуждоезичен и най-добър филм като цяло, поставяйки го в позицията на сериозен претендент за поне една от двете категории. Подобен бе случаят с Another Round миналата година.

Мощното присъствие на Nightmare Alley бе голяма изненада, въпреки високото си качество, тъй като досега заглавието бе сред по-рядко споменаваните прогнози.

Licorice Pizza на Пол Томас Андерсън е доста интересно допълнение към богатата селекция на Академията. Непривично лекият за режисьора жанр доказва гъвкавостта му в занаята и пречупва таланта му през нова призма.

Стилът на Dont Look Up пък е доста необичаен за този тип награди. Типично в Оскарите сатирата рядко привлича вниманието на журито, но отличието за комедията от Адам Маккей е напълно заслужено, да не кажем даже необходимо. Сериозността на темите, с които филмът се занимава, не е за подценяване. Хумористичният подход прави тематиката лесносмилаема за широката публика, без да разклаща силата на посланието.

Редно е да споменем и анимационната международна копродукция Flee, която не само, че не убягна от полезрението на Академията, а и бе номинирана както за най-добър анимационен пълнометражен филм, така и за най-добра интернационална продукция и най-добър документален филм. Сюжетът е базиран върху съкровената истинска история на афганистанец, живеещ в Дания, и тайната, която крие цели 20 години.

Това са само някои от най-значимите акценти сред претендентите за Оскар. Официалната церемония по награждаването е насрочена за 27 март, а пълният списък с номинираните филми разглеждаме тук.