Според теб в какъв интериор ще пасне най-добре Surface Table?
Хе-хе, доста съм мислил по този въпрос. Смятам, че поради изключително минималистичната си форма тази маса може да се впише в почти всеки интериор. Колкото по-изчистен, толкова по-добре, разбира се, но пък може да се окаже, че ще е забавно около нея да се разположат класически столове например. Аз не съм интериорен дизайнер, но често се изумявам от интересните хрумвания на колегите. Моята работа е да им дам палитра от продукти, с която да работят.
Гледаш ли Формула 1? Има ли тя някаква роля в срещата ти с Джон Барнард?
Гледам я, но не тя беше поводът да се срещна с Джон. Запознахме се в Royal Society of Art, където трябваше да участвам в няколко интервюта (по повод наградата Royal Designer for Industry – бел. авт.). Тогава изразих мнение, че би било интересно да се съпоставят модата и инженерните умения – две дисциплини, които са силно контрастни и почти никога не се срещат. Така се запознах с Джон и започнахме да работим заедно върху Surface Table. Проектирането й ни отне доста време, защото на него му се налагаше да работи върху автомобилите от Формула 1 през по-голямата част от времето.
Как предпочиташ да работиш – в екип, какъвто е случаят със Surface Table, или самостоятелно?
Винаги досега съм работил сам, не защото е трудно да се работи с мен, а защото искам да управлявам процесите и съдбата си, обичам да имам контрол над всичко. Работата с Джон беше комбинация от неговите инженерни и моите дизайнерски умения. Оказа се, че се забавляваме да работим заедно, което май не се случва много често. Ние сме двама интровертни индивидуа-листи и това, че сме по-възрастни, ни помага да се адаптираме един към друг. Освен това много се уважаваме, което ни прави добър екип.
Какъв ще бъде следващият ви експеримент?
Следващият експеримент ще бъде стол от същия материал като Surface Table – карбонови нишки. С Джон разработваме и една концепция за сгъваем велосипед. Той даде тази идея и страшно се вълнуваме какво ще се получи.
Кой е любимият ти продукт от тези, които си създал?
Surface Table. Но човек трябва да я види на живо, за да я усети. Тя е много трудна за снимане и на картинка не е същото.
А кой е проектът, който ти е донесъл най-голямо удовлетворение?
Обикновено това е последният ми проект. Той окупира цялото ми съзнание, защото в началото развивам концепцията, правя прототипи, боря се с ограниченията на материала, преценявам нещата, нанасям промени… И едва след много усилия се появява готовият продукт. Ако той е успешен, удовлетворението е огромно. Под успешен разбирам не това как се възприема от широката публика, а как аз се чувствам по отношение на него – дали ме е направил щастлив. Това е най-важното за мен. Творчеството е егоистичен акт и когато става въпрос за мой проект, той трябва да отразява моите лични прозрения, ценности и виждания.
Как е еволюирал стилът ти на работа от първите проекти до дизайна, който правиш днес?
Мисля, че съм станал по-добър, хе-хе. Наслаждавам се повече на работата си, не съм толкова припрян като едно време. Оглеждам внимателно нещата и се старая да ги изпипам. Продуктите, които се получават, са точно такива, каквито ги искам. Аз винаги проектирам за себе си, никога не се опитвам да угодя на някой друг.
Правиш много минималистични, изчистени неща. Би ли създал някога силно декориран продукт, бароков например?
Не, аз нямам чувство към декорацията. Предпочитам произведението да говори само за себе си. Дълбоко вярвам в честността на материалите, честността на дизайна. Насред огромното разнообразие от форми обичам да откривам простотата. И е изненадващо колко различна може да е тя.
Обичаш да пътуваш в Азия. Отразява ли се това на дизайна ти по някакъв начин?
Всичко се отразява на дизайна. Докато пътува и наблюдава, човек събира образи и форми, които се натрупват в съзнанието и дават отражение върху работата му. По време на пътуванията се вдъхновявам за идеите си и от различните сфери на дизайн – архитектура, мода, бижута.
Живял си доста време в Европа – Белгия, Португалия, след това отново си се върнал в Англия. Каква е разликата да работиш на континента и на Острова?
Честно казано, никаква. Човек може да работи добре навсякъде. Аз съм роден в града и съм прекарал там по-голямата част от живота си, а в момента живея и работя в провинцията – Източен Съсекс. Хубавото е, че от време на време отивам до Лондон, където се зареждам в културен аспект, след което се връщам на село и работя на спокойствие, без постоянно нещо да ме разсейва. Това е единствената разлика.
Имаш ли хоби, което да няма общо с изкуството?
Да, обичам скайдайвинг. Имам над 1200 скока.
Има родители, които държат децата им да следват техния път. Ти искаш ли децата ти да станат дизайнери?
Искам децата ми да станат такива, каквито те пожелаят. Мога да им влияя по различни начини, но как и дали ще реагират на това, си е тяхна работа. Никога не бих ги тикал в дадена посока. Пък моите деца вече не са деца. Том е на 17 години и иска да стане доктор. Джеймс е на 18, учи изящни изкуства и се интересува от фотография. Те вече вървят по своя път и единствената ми амбиция е да бъдат щастливи и уравновесени, да се наслаждават на живота и да се чувстват пълноценни.
А ти какъв искаше да станеш като малък?
Детската ми мечта беше да стана космонавт.
Surface Table е в Склада, ул. Бенковски 14, от 28 ноември до 4 декември
