Трики звучи разочарован от себе си. Донякъде го разбираме – предните два албума (Knowle West Boy и Mixed Race) бяха приятни, но май само толкова, а парчета като Evolution Revolution Love (от успешния Blowback) го доближиха до по-широка аудитория, но пък го отдалечиха значително от трип хоп корените. И въпреки че през всички години следим експериментите му с особен интерес, бяхме наясно, че истинският му чар се крие именно в тъмните, мрачни, напоени с опиатни изпарения и бристолски чар трип хоп композиции от началото на соло кариерата му. В последно време Трики е стигнал до същото заключение. ”Бях изгубил посоката толкова дълго време… Опитвах се да докажа нещо, да правя музика, с която да задоволя очакваният на другите, както и моите. А това няма как да проработи. Мислех, че последните ми два албума са добри, но сега осъзнавам, че не е така. С новия ми албум отново открих себе си”.
Шепот в мрака
False Idols грабва лесно. Кохерентен, изпипан, дъбстеп (от онзи, стария, нищо общо с досадата Skrillex), трип хоп, албумът едновременно напомня на Massive Attack, Burial и хубавите стари неща на Трики от Maxinquaye и Angels With Dirty Faces. Женското вокално присъствие доминира композициите (особено красиво са се получили Nothing Matters с Ннека, Somebody’s Sins с младата Франческа Белмонте и Chinese Interlude с Fifi Rong), но присъства и задължителния шепот на Трики, рок подложки, почти неокласически клавири и много, много меланхолия.
Библейско?
Не е трудно да забележим библейската нишка, преминаваща през албума – от заглавието му, през първото парче – кавърът на Somebody’s Sins на Ван Морисън, та до завършващата композиция – почти апокалиптичната Passion Of The Christ. Тук обаче не става дума за религия, поне не точно. False Idols е съсредоточен върху обичайната за Трики екзистенциална драма, любов, очарование и разочарование. И още нещо. ”Кръстих албума така заради всички глупости, които се случват в последно време. Хората следят знаменитостите, четат за всяка дреболия, която те правят, живеят чрез някой друг. А трябва да живеете собствения си живот. Точно това са фалшивите идоли, точно това поддържа статуквото”.
Междувременно
False Idols излиза чак на 27 май, а преди да се срещнете с цялата му прелест, пробвайте ЕР-то Matter Of Time, съдържащо единствено парчета, които не са намерили място в албума. отново с хипнотичните вокали на Трики, Франческа Белмонте и Fifi Rong.
False Idols излиза на 25 май чрез False Idols Records
Повече информация за албума и поръчването му ще откриете тук
