ОТ БРОЯ | Топлоцентрала – такова животно в града досега нямаше
Разговаряме с Веселин Димов – директор на Регионалния център за съвременно изкуство
Текст: Стефанѝ Стоева
Фотографи: Яна Лозева, Федя Т. Цанова
Този материал е част от летния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Очаквайте следващото издание през септември.
Как колективният труд изгражда нови институции и как същият този може да бъде в техен ущърб?
Ако колективният труд е координирани усилия на група хора с обща цел, то нашата институция Топлоцентрала е невъзможна без него. Тя е създадена от него още през 2014-та и съществува всеки ден от откриването ѝ през 2021-ва благодарение на него. Колективният труд е велика сила, когато се захранва от интелигентност, а тя представлява способността на групата хора заедно да преценяват реалността, да планират, да споделят задачи, време, пространство, енергия, емпатия, както и да се променят, учат от грешките и подобряват.
Колективният труд може и да е не ущърб, а направо ад, когато стане автоматичен, заспал, зле координиран или в най-лошия случай – симулативен. Последното винаги най-много ме плаши, тъй като в нашата родина колективните действия имат солидни традиции и натрупани умения да могат да бъдат „успешно“ симулативни… да се казва и представя едно, а да се мисли и прави друго… и дори радостно да се вярва, че не личи.
С колко време разполага една нова институция да положи основите си и да започне да работи оптимално? Всички очи са вперени в Топлоцентрала, накъде са обърнати нейните и към какво се стреми тя?
С колкото е необходимо. Ние успяхме да положим основите след три интензивни години опериране в реалността. Но нашият емпиричен опит стъпи върху солидно предварително изследване как работят подобни арт центрове в Европа и върху един бавен, труден, но прозрачен процес на комуникация с обществеността на всеки етап от създаването на Топлоцентрала. Време беше необходимо всички заинтересовани – артисти, публики, институции, медии – да свикнат с нашето присъствие, което безспорно е нещо ново и различно за града – ние не сме театър, читалище, кино, галерия, академия, общностен, образователен, фестивален, конферентен център или пространства за наемане за частни събития, а всичко това заедно. Преобразяваме се, всеки ден пространствата ни са различни. Такова „животно“ в града досега нямаше. Тичаме си спринто-маратона в отворения от живота коридор. А накъде гледа Топлоцентрала – да се превърне в световен (във всичките смисли) еко арт оазис в центъра на София.
Необходими ли са ни още Топлоцентрали и ако да, как да ги постигнем? Определено! Създадохме успешен прецедент и пътната карта за бъдещите е начертана – сформиране на гражданска инициатива, създаване на обща визия, съвместна дейност (за колкото е необходимо време) със собственика на следващия избран в града подобен имот (възможности за такива не липсват), международност, прозрачност в комуникацията по пътя, търсене на регионален статут. Мисля, че сега е по-възможно да се направи, отколкото преди 11 години, когато започнахме с Топлоцентрала, и че следващата подобна би трябвало да отнеме по-малко време за създаване. Любляна например е четири пъти по-малка от София, но има 4 пъти повече подобни арт центрове. Създаването на нов/и ще доведе повече интензитет, видимост, избор, по-богата и конкурентна креативна среда, възможности за профилиране и т.н.
Как независимата сцена реагира на прогресивното нарастване на традиционни убеждения в политическия свят? Има ли тя силата да се бори равностойно за свободата си?
Светът глобално е в поредния труден и важен еволюционен период от развитието си. Най-голямото постижение на цивилизацията и общото ни живеене – демокрацията, е много трудна за постигане и поддържане. Този път заради изключително забързания ритъм на живеене, който не оставя време за поддържане на духовната, менталната и емоционалната хигиена на отделния индивид – нерешените вътрешни малки войни се усилват в комуникацията (или избягването на комуникацията) с „другите“ и се превръщат в големи войни. Новото е, че се научихме да симулираме демокрация и зад хубавата и фасада да правим същите малки, жалки, импулсивни, егоистични, неосъзнати действия на борба, бягство или отлагане. Най-добрият начин независимата сцена да реагира на плашещите политически тенденции е, като бъде още повече себе си – гъвкава, будна, честно, откровено рефлектираща живота, предлагаща по-добри решения и смело мечтаеща и реализираща алтернативни светове.
Защо Топлофест е важен фестивал? Защо е важно той да бъде със свободен достъп?
Топлофест беше създаден две години преди да е готова сградата на Топлоцентрала. Той метафорично каза на обществото – тук, на това място ще има съвременно изкуство, тук ще стане градски културен оазис! За нас сега, преди шестото му поредно издание, той ознаменува края на сезона ни и е подарък към нашите публики, които са ни следили и посещавали през цялата година. Достъпността и празничната, релаксираща, игрива атмосфера са ни важни – затова запазваме свободния вход и наблягаме на най-достъпните и комуникативни изкуства – музиката, съвременния цирк, игрите и интерактивните работилници. Миналата година тема беше въздухът, тази година ще е водата. А каква ще бъде мисията и реалността на Топлофест в бъдеще – предстои и ние да разберем…
