Тръпковата галерия: първата художествена галерия у нас
През пролетта на 1896, след дълги обществени спорове за нуждата от подобна институция, по инициатива на министъра на народното просвещение Константин Величков се приема Закон за Държавното рисувално училище в София. На 1 октомври същата година предшественикът на Националната художествена академия посреща първите си студенти в няколко помещения на ъгъла на улиците Христо Ботйов, преименувана по-късно на Аксаков, и Шести септември. Още тогава зданията на г-жа Юлияна Маркович са счетени за прекалено малки, неудобни и нехигиенични. Не след дълго Държавното рисувално училище намира нов дом, но през есента на 1910 едно от тези помещения заживява нов живот като първата частна художествена галерия в Царство България.
През 1910 Тръпко Василев и младият художник Петър Морозов наемат едно от помещенията, в които през 1896 се намира Държавното рисувално училище. В своите спомени Тръпко пише:
Галерията разполага с три салона. Един е предназначен за обща изложба на произведения от български художници. Друг салон, декориран от автора на столичния герб Харалампи Тачев, служи за излагане на произведения на приложните изкуства и художествените занаяти, а третият е предназначен за индивидуални изложби и е изящно украсен от декоратора Стефан Баджов.Откриването на постоянната художествена галерия се случва на 28 ноември 1910 с индивидуална изложба на художника Николай Павлович. На събитието присъстват много хора, сред които министърът на народното просвещение Владимир Моллов, както и самият цар Фердинанд. В пресата четем следната оценка:
През 1911 във вестниците са поместени няколко реклами за постоянната художествена галерия на Тръпко Василев, от които разбираме, че тя „дава възможност на българските художници да излагат своите произведения, а на публиката – да следи развоя на изкуството ни“. Става ясно, че пространството е уредено по образеца на художествените галерии в странство. В постоянната експозиция участват творби на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Александър Божинов, Антон Митов, Жеко Спиридонов, Харалампи Тачев и други художници и скулптори. Входът за галерията е 50 стотинки за възрастни и 30 стотинки за ученици, а абонаментните карти са на цена от 4,50 лв. за работещи с право на 24 посещения, а за учащи – 1 лев за 12 посещения. Работното време на галерията е от 10 ч. преди обяд до края на деня. Рекламата припомня, че изложените работи се продават.
След като Петър Морозов се оттегля, с поддръжката на артистичното пространство се заема единствено Тръпко Василев. Лично той издига българския трибагреник над входа на зданието, когато тече изложба. В салоните на Тръпковата галерия излагат творби едновременно опитни и начинаещи артисти. Именно там правят първите си крачки художници като Иван Милев, Никола Петров, Жорж Папазов, Константин Щъркелов и други. Един ден през 1911 журналистът Стефан Танев споделя с брат си Никола, че в София е отворила врати нова галерия.
„Има едно помещение на един бояджия, цялото гъбясало в буренясалия двор с мамули на ул. Аксаков, а бояджията Тръпко Василев ще го намериш във Втора шуменска. Всички го познават. И той е нещо побъркан по изкуството, рисува и си харчи парите, за да поддържа този хамбар.“
Предприемчивият галерист забелязва таланта на младия Никола Танев и организира неговата първа изложба на родна земя. Тръпко се заема изцяло с организацията на събитието и кани видни общественици, за да се запознаят лично с бъдещия майстор на четката, който до края на живота си не забравя жеста на своя откривател.
По време на Първата световна война Тръпко Василев отбива военната си служба в партизански отряди в Македония. Въпреки това в неговата галерия продължават да се организират спорадични изложби. През останалото време държателят използва помещението за собствено художествено ателие. През 1916 и 1917 галерията отново изпълнява функцията си отпреди 20 години, като приютява студентите от художествената академия, тъй като тяхната сграда на ул. Шипка 1 е превърната временно в болница.
След края на войната галерията влиза в обичайния си ритъм. Изреждат се изложби на килими, фотографии, скулптури, офорти на немски автори и др. Според Васил Кюркчиев – състудент на сина на Тръпко, майсторът Андрей Николов изработва скулптурния бюст на министър-председателя Александър Стамболийски именно в антрето на Тръпковата галерия, без да плаща наем.
Старото здание на постоянната художествена галерия просъществува края на 20-те години на миналия век. Тогава настъпва преустройство на квартала и на ъгъла на Аксаков и Шести септември е построена голяма жилища кооперация. Няколко години по-късно Тръпко Василев отново отваря своята галерия, макар вече в друго помещение – на ул. Аксаков 16. След дълъг престой в странство, художничката Елисавета Консулова-Вазова се завръща в България и през 1934 представя изложба в Тръпковата галерия съвместно с дъщеря си Бинка, която по това време завършва графика в Пражката художествена академия. От този период датира и една любопитна случка с галериста Тръпко Василев от салона на прочутия столичен ресторант Алказар, предадена от акад. Славчо Дреновски.
„На нашата маса често идваше и художникът Тръпко, познат на всички ни. Щом седне, ще подаде на някого от нас два пръста и казва „Хвани!“. Хващам, разбира се, единия, а той казва „Аз черпя!“. И поръчва. Накрая на черпнята пак ще подаде някому два пръста… Хващаш и… „ – Ти плащаш!“. Разбира се, на него не се случи никога да плати.“
Постоянната художествена галерия на Тръпко Василев затваря през 1944. Въпреки това, той продължава да работи в своето бояджийско ателие на ул. Цар Иван Шишман 30. Занаятчията прекарва последните си десетилетия в жилищна кооперация на ул. Сава Огнянов № 2, издигната на място на семейния му дом, в който заживява през 20-те години. През 1957 Тръпко Василев е награден с орден Св. Св. Кирил и Методий I степен за заслуга към българското изкуство, а две години по-късно професионалният бояджия организира своята четвърта самостоятелна и юбилейна изложба. Първият български галерист умира през 1970 в София. По този повод публицистът Серафим Северняк пише:
„Сега Тръпковата галерия я няма. Няма го вече и дядо Тръпко Василев, живял почти сто години, достоен връстник и строител на Третата българска държава. Неговото скромно име ще остане завинаги в написаните спомени на съвременниците му и в паметта на живите като радетел за родно и народно изобразително изкуство.“