Тръпковата галерия: първата художествена галерия у нас

През пролетта на 1896, след дълги обществени спорове за нуждата от подобна институция, по инициатива на министъра на народното просвещение Константин Величков се приема Закон за Държавното рисувално училище в София. На 1 октомври същата година предшественикът на Националната художествена академия посреща първите си студенти в няколко помещения на ъгъла на улиците Христо Ботйов, преименувана по-късно на Аксаков, и Шести септември. Още тогава зданията на г-жа Юлияна Маркович са счетени за прекалено малки, неудобни и нехигиенични. Не след дълго Държавното рисувално училище намира нов дом, но през есента на 1910 едно от тези помещения заживява нов живот като първата частна художествена галерия в Царство България.

През 1910 Тръпко Василев и младият художник Петър Морозов наемат едно от помещенията, в които през 1896 се намира Държавното рисувално училище. В своите спомени Тръпко пише:

„Петър Кънев беше господар на това здание. С него аз се познавах. Взех зданието под наем. Извърших много работа. Обаче галерията не ми носеше нищо. Работих бояджилък, за да плащам наема. За да направя салона годен за изложби, аз похарчих осем хиляди тогавашни пари.“

Галерията разполага с три салона. Един е предназначен за обща изложба на произведения от български художници. Друг салон, декориран от автора на столичния герб Харалампи Тачев, служи за излагане на произведения на приложните изкуства и художествените занаяти, а третият е предназначен за индивидуални изложби и е изящно украсен от декоратора Стефан Баджов.Откриването на постоянната художествена галерия се случва на 28 ноември 1910 с индивидуална изложба на художника Николай Павлович. На събитието присъстват много хора, сред които министърът на народното просвещение Владимир Моллов, както и самият цар Фердинанд. В пресата четем следната оценка:

„Разкошно декорираните салони на помещението ѝ бяха препълнени с разнообразна публика – любители на българското изкуство, – дошла да засвидетелства симпатията си към доброто начинание на художниците. Впечатлението, което посетителят изнася със себе си от галерията, е от най-добрите, тъй като в нея не липсва ни сериозност в избора на произведенията, ни разнообразие: тук участват с работите си почти всички софийски художници на двете дружества, а също и някои от провинцията.“

През 1911 във вестниците са поместени няколко реклами за постоянната художествена галерия на Тръпко Василев, от които разбираме, че тя „дава възможност на българските художници да излагат своите произведения, а на публиката – да следи развоя на изкуството ни“. Става ясно, че пространството е уредено по образеца на художествените галерии в странство. В постоянната експозиция участват творби на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Александър Божинов, Антон Митов, Жеко Спиридонов, Харалампи Тачев и други художници и скулптори. Входът за галерията е 50 стотинки за възрастни и 30 стотинки за ученици, а абонаментните карти са на цена от 4,50 лв. за работещи с право на 24 посещения, а за учащи – 1 лев за 12 посещения. Работното време на галерията е от 10 ч. преди обяд до края на деня. Рекламата припомня, че изложените работи се продават.

След като Петър Морозов се оттегля, с поддръжката на артистичното пространство се заема единствено Тръпко Василев. Лично той издига българския трибагреник над входа на зданието, когато тече изложба. В салоните на Тръпковата галерия излагат творби едновременно опитни и начинаещи артисти. Именно там правят първите си крачки художници като Иван Милев, Никола Петров, Жорж Папазов, Константин Щъркелов и други. Един ден през 1911 журналистът Стефан Танев споделя с брат си Никола, че в София е отворила врати нова галерия.

„Има едно помещение на един бояджия, цялото гъбясало в буренясалия двор с мамули на ул. Аксаков, а бояджията Тръпко Василев ще го намериш във Втора шуменска. Всички го познават. И той е нещо побъркан по изкуството, рисува и си харчи парите, за да поддържа този хамбар.“

Предприемчивият галерист забелязва таланта на младия Никола Танев и организира неговата първа изложба на родна земя. Тръпко се заема изцяло с организацията на събитието и кани видни общественици, за да се запознаят лично с бъдещия майстор на четката, който до края на живота си не забравя жеста на своя откривател.

По време на Първата световна война Тръпко Василев отбива военната си служба в партизански отряди в Македония. Въпреки това в неговата галерия продължават да се организират спорадични изложби. През останалото време държателят използва помещението за собствено художествено ателие. През 1916 и 1917 галерията отново изпълнява функцията си отпреди 20 години, като приютява студентите от художествената академия, тъй като тяхната сграда на ул. Шипка 1 е превърната временно в болница.

След края на войната галерията влиза в обичайния си ритъм. Изреждат се изложби на килими, фотографии, скулптури, офорти на немски автори и др. Според Васил Кюркчиев – състудент на сина на Тръпко, майсторът Андрей Николов изработва скулптурния бюст на министър-председателя Александър Стамболийски именно в антрето на Тръпковата галерия, без да плаща наем.

Старото здание на постоянната художествена галерия просъществува края на 20-те години на миналия век. Тогава настъпва преустройство на квартала и на ъгъла на Аксаков и Шести септември е построена голяма жилища кооперация. Няколко години по-късно Тръпко Василев отново отваря своята галерия, макар вече в друго помещение – на ул. Аксаков 16. След дълъг престой в странство, художничката Елисавета Консулова-Вазова се завръща в България и през 1934 представя изложба в Тръпковата галерия съвместно с дъщеря си Бинка, която по това време завършва графика в Пражката художествена академия. От този период датира и една любопитна случка с галериста Тръпко Василев от салона на прочутия столичен ресторант Алказар, предадена от акад. Славчо Дреновски.

„На нашата маса често идваше и художникът Тръпко, познат на всички ни. Щом седне, ще подаде на някого от нас два пръста и казва „Хвани!“. Хващам, разбира се, единия, а той казва „Аз черпя!“. И поръчва. Накрая на черпнята пак ще подаде някому два пръста… Хващаш и… „ – Ти плащаш!“. Разбира се, на него не се случи никога да плати.“

Постоянната художествена галерия на Тръпко Василев затваря през 1944. Въпреки това, той продължава да работи в своето бояджийско ателие на ул. Цар Иван Шишман 30. Занаятчията прекарва последните си десетилетия в жилищна кооперация на ул. Сава Огнянов № 2, издигната на място на семейния му дом, в който заживява през 20-те години. През 1957 Тръпко Василев е награден с орден Св. Св. Кирил и Методий I степен за заслуга към българското изкуство, а две години по-късно професионалният бояджия организира своята четвърта самостоятелна и юбилейна изложба. Първият български галерист умира през 1970 в София. По този повод публицистът Серафим Северняк пише:

„Сега Тръпковата галерия я няма. Няма го вече и дядо Тръпко Василев, живял почти сто години, достоен връстник и строител на Третата българска държава. Неговото скромно име ще остане завинаги в написаните спомени на съвременниците му и в паметта на живите като радетел за родно и народно изобразително изкуство.“