Три риби и музиката да свири

Осъзнавате, че е 6 декември, когато денят е на финала си и имате отрицателно време да сготвите вечеря с риба, която вече няма как да е шаран със стафиди. Дишайте – имаме авариен план за Никулден с историите на Емилия, Емануела и Ирина, които вече са изплували от същата ситуация. Споделяме, а вие си свиркайте.

Риба тон (с целина)

По-лошо от това да нямаш време да сготвиш рибата за Никулден е изобщо да нямаш риба… в две поредни години. И защото си знам, че съм хлъзгава на клетви от типа "догодина отрано", и този път ще се редя на опашката само за целина. Превръщам два стръка от нея в зарчета за табла и ги мятам върху филето от риба тон, вече освободено от зехтина в двете мини консерви, които винаги имам в шкафа вкъщи. Сок от лимон, колкото да не е без хич, чаена лъжица горчица и 200гр лека майонеза изчерпват "готвенето", сега трябва само да побъркате сместа до рошав мус. И това е – остава да разглаждате върху препечен хляб и да се молите никой да не ви брои филиите. (Емануела Иванова)

Сьомга (на тиган)

Пестенето на време започва още в магазина, където грабвам 250гр филе от сьомга и бягам – чиста работа, другите да се бият за шарана. Излиза около 6-7лв и е достатъчно за компанията ми от един… ако не броим британската късокосместа в краката ми, която се мръщи на всичко, що не е пиле. Докато тиганът с няколко капки зехтин се горещи върху средно загрят котлон, измивам и подсушавам филето, напудрям го със сол и пипер и го мятам с кожата надолу. Важно е да не го тормозя, затова и изобщо не го гледам, а мия шепа спанак, малко фенел, рукола или каквото зелено намеря и успея да си представя, че с малко лимон, краставица, сол и зехтин ще се превърне в гарнитура. След 3-4 минути филето е сменило цвят и го обръщам по лице за още толкова. Докато нахраня котката, сьомгата е готова за масата, а аз – за едно хубаво "наздраве за мен". (Емилия Пламенова)

Ципура (в пергамент)

Не си мислете, че не съм пълнила 6-килограмов шаран, изваден жив от аквариум – пълнила съм, въпреки ужаса и от убийството, и от изкормването след това. Стана екстра (и е екстра човек да си преодолява границите), но традиционните манджи така и не ме зарибиха. Затова отидох на курс по семпла модерна кухня, откъдето взех никулденска рецепта, жестока само на вкус. За две порции ви трябва една ципура, която филетирате – или купувате на филета, ако не искате хич да се цапате. Започвате с богато поръсване със сол и захар, а докато те попиват, приготвяте: чери домати на половини, маслини (черни, зелени, каламата) на кръгчета, лимон на шайби, листенца мащерка и наситнен пресен босилек, риган и магданоз. 15 минути по-късно измивате рибата и я полагате върху канапе от домати и маслини, вдигнато върху парче хартия за печене, щипвате отгоре от подправките, завършвате с лимон и лента зехтин и завивате. След 20-25 минути в загрята до 180° фурна, изваждате, разопаковате и си сипвате вино. А може и узо: като избягахте от шарана, може да избягате и от зимата. (Ирина Димова)