Триглавият Балкан
Пътят ни до сърцето на Стара планина минава през три вагона, две гари, едно село, малко препятствия, много панорами, уютна хижа и извод, който си повтаряме като мантра: погледът над света се сменя и само за уикенд, стига веднъж да напуснеш стола си. На крака сме и тръгваме към масива Триглав в Централния Балкан, елате с нас.Ако четирите гуми са ви верен спътник, посоката е село Тъжа, на 2км от подбалканския път София-Бургас. И ние ще минем по същото трасе, обаче с влак. Всъщност с три: първо съботният експрес Чайка ни отнася до Пловдив, а оттам потегляме до Карлово, където се прекачваме за последно към Тъжа. Локопътешествието отнема близо шест часа с дългите престои, затова търкаме клепачи на гара Подуяне още в 06:40. В този час Чайката до Бургас каца пред нас с допълнителен вагон-ресторант в композицията си. Сякаш попаднали в история на Уес Андерсън, там пием кафе за 40 стотинки, докато наблюдаваме през прозореца изгорелите пейзажи на август.Сезонът неусетно нахлува и вътре, а когато най-сетне слизаме на гара Тъжа, лятото ни посреща в целия си зной. Часът е 12:30, а до селото има поне 2-3 километра пеша по безсенчесто шосе (носете си вода с литри, макар септември сега да укротява слънцето). След половин час вече стигаме първите къщи, пръснати в полите на Балкана. Туристическата пътека започва още в селото, където подкрепяме местната икономика с отбивка в магазина и телефонираме, защото обхват скоро няма да има. От площада в центъра после поемаме по диагонал вляво и продължаваме по улицата – ако дворовете оредяват, а синята маркировка се сгъстява, значи сме на прав път.В случая – черен. По маршрута от време на време делим настилка с автомобили на високи гуми, които за щастие не минават често. Пътят се отклонява и по тесни пътеки, където се разминаваме с натежали боровинки, широколистни и борови гори. След около два часа плавно изкачване спираме до първата хижа в подножието на масив Триглав – Русалка. Не оставаме в нея, но дочухме, че бобчето е супер, а условията за престой – все по-добри (с топла вода и ремонтирани бани), въпреки оскъдния ток. Пред Русалка е и информационната табела, която ни приветства в Национален парк Централен Балкан, богат на гледки и кафяви мечки. Спокойно, и те не искат да ви срещат, а ако това все пак се случи (рядко по маркираните пътеки), паниката е най-лошият съветник. Не тичайте, говорете тихо и отстъпвайте бавно.Опитваме да не мислим за това през следващите два часа път до хижа Триглав, където ще нощуваме (предупредете ги във фейсбук, ако планирате същото). Дърветата постепенно снижават ръст пред панорами, които все по-често забавят краката ни. Неслучайно те някога са предизвикали въображението на хората, които са дали името на масива по трите върха, застанали рамо до рамо – Голям Кадемлия, Пиргос и Зли връх (или Мазалат). Първият е най-високият след Ботев (2276м), а местните разказват, че го използват като барометър – ако темето му потъне в мъгла, предстои дъжд.Днес обаче небето е бистро, а на тази височина въздухът става все по-лек и хладен. Вече е четири и нещо следобед, когато пред нас се открива поляна с няколко постройки и бунгала, към които се насочваме. В Триглав ни посрещат новите хижари, които през последните години я вдигат на крака с динамично темпо. Има и ток, и баня с топла вода, и уютна трапезария, че дори и бърз интернет, а в ремонт ги сварваме дори сега. Въпреки това веднага получаваме студена бира, омлет и домати, които скоростно напускат масата ни.След кратка дрямка, няколко партии табла и скара за вечеря (сънуваме я още), лягаме да се наспим. На другия ден имаме дилема за решаване: кой водопад да изберeм – Бабското пръскало, който е на 30 минути път, или Кадемлийското, на около 45? Нямаме много време, затова тръгваме към по-близкия, но, когато се приближаваме до него, не можем да го видим в цялата му висота от 54м заради полуувисналия мост по пътя (после разбираме, че има и обиколен маршрут). Успяваме обаче да се качим на скалите над пръскалото, което не препоръчваме на никого с акрофобия.За около четири часа обратно по маркировката се връщаме в село Тъжа, но ни се иска да имахме един ден в повече, за да се движим в обратната посока – нагоре. На два часа от водопадите е хижа Мандрата, а на четири – връх Голям Кадемлия ("късметлия" на турски). И без да сме стигнали до него обаче чувстваме, че имаме късмет. Защо ли? Просто не спряхме, докато не погледнахме отвисоко на тревогите от вчера.