Трънски разкази са силна, сурова, неподправена проза със свирепа художествена мощ. Пред читателя се разгръща човешката душа на Балкана, страница по страница се разлиства потресаващата трагическа съдба на трънското село, заседнало във времето между двете световни войни. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват, а човешката глутница е по-безпощадна от вълчата.
Най-голямото художествено достойнство на разказите е трагическото светоусещане, чувството за гибел, излъчваща светлина…

Балканска сюита е приютила три новели – ново стъпало в творческото развитие на Петър Делчев. Както при Трънски разкази, и тук има великолепен, сочен изказ и запомнящи се герои, но подтекстът е по-обемен и неочакван. Афористичността, изчистените сюжетни линии, дълбочината в психологията на героите са само фон, на който авторът споделя своя уникален светоглед.
Докато четеш Балканска сюита най-лесното нещо е изцяло да се отдадеш на магията на словото и да му повярваш.