Тухла по тухла

"Ако някой концерт ни изненада, значи не сме си свършили работата." С това Мартин Михайлов обобщава педантичната философия на екипа, който пълни с емоции на живо календара на два клуба в София и сцени из половин България. Преди да влезем в 4-годишния Терминал 1 за рожден ден на 23 и 24 февруари, слизаме в Строежа, който пък става на 21 на 10 март, за разходка в историята на организацията – от годините, в които изненади още е имало, до днес, когато продължаваме да разчитаме на Мартин и компания да извадят нова яка тухла от ръкава, за да не останем на изтъркано стъпало в музиката.

АФТЪР ПРЕДИ КОНЦЕРТА
Не бяхме включвали микрофон в Строежа преди афтърпартито на Onyx през 2006. До последно ни казваха, че Fredro Starr няма да дойде при нас след зала Христо Ботев, затова не му пазехме място, когато 1000 човека от концерта се изсипаха около клуба. DRS+ тъкмо се готвеха да стартират краткия си сет, когато организаторът на Onyx звънна и каза "идваме след 10 минути". Можехме да ги настаним само зад бара, но те седнаха директно върху него. Всички ги виждаха и стана страшна еуфория, която още повече се засили, когато Fredro и компания решиха и да рапират. Хора се опитваха да влязат през прозорците, охраната едва ги удържаше, а аз бях върху един стол и само се молех нещата да не ескалират на зле. Това е първата ситуация, в която съм усещал, че нямам никакъв контрол. Вече рядко нещо може да ме изненада така, но тогава нямах днешния опит. С екипа си представяме всяко събитие стъпка по стъпка: кой къде би се движил, какво би направил – от посетителите през охраната до самите нас. Накрая остава много последователно и праволинейно да си го изживеем.Onyx в Строежа, 2006

НА ЖИВО И НА ТЯСНО
Седмото издание на Seattle Night през 2006 беше първият ни организиран концерт. Вратите отваряха в 20:00 и в 20:30 вече имаше 500 човека вътре, а други 200 отвън културно недоволстваха, че не могат да влязат. За първи път събирахме вход и нямахме никаква идея какъв е капацитетът на мястото. Щом се освободеше пространство в тълпата, го запълвахме с чакащите пред входа и стана една доста неприемлива среда, макар самото събитие да беше запомнящо се. И в други случаи огромният ни хъс и гладът на хората за алтернативни събития е водил до абсурдни ситуации, в които в рамките на 20 квадрата има над 100 души. Сега изглежда много яко на снимки, но никога не бих го повторил. Опасно е, пък и днес посетителите вече гонят някакъв комфорт. След първия лайв ограничихме капацитета до 350 души и започнахме да продаваме билети предварително през Ticketstream. Дотогава никой клуб не го правеше, защото не беше рентабилно за билет от 4-5лв, но това ни даваше шанс да знаем какво можем да очакваме.Seattle Night в Строежа, 2006

"НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ"
Не знам колко хора знаят, че Брет Андерсън от Suede ни подари песен за втората компилация на Строежа, но поради несъответствие на договора с нашите законови норми песента не влезе в Credit to the Nation. Проектът беше от три диска с 46 наши и чужди групи – доста мащабно, въпреки опита ни с първата компилация, Playlist, в която 15 български банди влязоха с по една неиздавана песен. Около нея се вдигна шум, но реално си я купиха към 1000 човека. Сигурно още имаме няколко хиляди бройки из складовете. Не можех да повярвам, че се получи така, защото по онова време Строежа беше в страшен пик, но… това е балонът, в който се затваряме. Много е хубаво в него, но ако искаш да вървиш напред, трябва да приемеш и това, че отвън може да не си харесван и сам си избрал да си малцинство. Напоследък се замислям за третата компилация, която не издадохме, защото кризата удари. Трябваше да е с твърди банди и хип-хоп и бяхме стигнали до групи като Agnostic Front, Delinquent Habits, Madball. Може би е време да се върнем към тази идея, защото сега би било много по-лесно.Loko и Ерсин от Jeremy? в Строежа, 2011

НЕ КЛУБ, А МРЕЖА
Шест часа и десет минути е рекордът ми за последователни разговори по телефона. Беше една пролет преди години, когато организирахме 40 концерта в 20 клуба с няколко банди, като имахме дни с по 5 лайва. Днес собствениците и управителите из страната сами си помагат и се координират, без да имат нужда от нас като посредник, но когато започнахме да развиваме клубната мрежата беше трудно. Нямаше места за свирене, а слабият интерес налагаше групите да пътуват за своя сметка, само за да покажат, че могат да се случват концерти и извън София. Остава, Уикеда, P.I.F., Лора, Panican Whyasker – с тези банди започнахме и те направиха жертви, за да се създаде първоначалния маршрут. Историите покрай турнетата са безброй, но сега се сещам само за по-тъпите. Като тази, че веднъж в Стара Загора бяха спукали гумите на буса на Уикеда, защото не свирили кавъри. В друг случай с групата, на път за концерт в Асеновград, някой предложи да направят нещо различно тази вечер, защото им писнало от пого. И забиха реге. Хората слушаха едно-две парчета, чудеха се какво се случва, но на третото вече си правеха погото на реге.Sunday Art Report в Строежа, 2012

ИСТИНАТА ИЛИ СЕ СЪОБРАЗЯВАШ
Преди време се случи така, че в една и съща вечер smallman свиреха в Mixtape 5, а Irfan – в Терминал 1. Двете банди имат много общи фенове и хората веднага си мислят, че някой е разбрал за едното и е контрирал с другото, но това не е така. Концертите са уговорени от месеци и са обявени, когато им е дошло времето. Помня, че се чухме с Mixtape и обсъждахме дали да не ги разминем в часовете. Решихме обаче всеки да действа спрямо интересите на своя клуб и, вместо да си подхвърляме 500 души цяла вечер, да направим така, че и на двете места да има по 500. Да, някой фен ще изтърве едната банда, но следващия път ще компенсира. В крайна сметка и в двата клуба имаше достатъчно публика. Това беше първият и единствен случай, в който сме обсъждали възможността да има някакво съобразяване между клубовете. Решихме да не го правим повече, така е доста по-истинско. Иначе става малко като Концертна дирекция от соца и никой не върви напред, а целта е и да се увеличава аудиторията. Не може едни 1000 или 5000 души да спасяват цялата среда и да са навсякъде.Таен концерт на Dubioza Kolektiv в Строежа, 2017

И КАК НАТАТЪК?
Не знам дали екипът ни ще има силите да го организира, но искам в следващите няколко години в София да се случи 2-дневен фестивал. Смятам, че му е време и ще бъде успешен, ако има баланс между популярни от миналото банди и актуални в момента. Като мащаб си го представям нещо като 15-20 000 души, а за имена – прекалено много са, всяка година само аз преговарям с над 100 групи. Dropkick Murphys, Deftones и Skunk Anansie например ги гоним от 8 години. Вече дори ми е смешно как все се появява нещо, което им пречи да дойдат. С Dropkick Murphys на два пъти сме били супер близо, но не. Тази година пак им писах – няма да стане. През есента обаче ще съберем още една наша група, по-ъндърграунд, която със сигурност ще се хареса на феновете на Строежа.Руши Видинлиев в Терминал 1, 2017

Терминал 1 празнува рожден ден на 23 и 24 февруари с Mista Trick, МФортно Диско, Мерудия, Ndoe и куп други, билети от eventim.bg
Строежа става на 21 на 10 март с фронтмените на Senser и Skindred, вход свободен