„Тя беше пънк преди пънка“: сюрреалистичната Елза Скиапарели

През първата половина на XX век висшата мода е монохромна, елегантна, стегната. Eдна италианска дизайнерка обаче има различна визия, която променя радикално посоката. Това е историята на Елза Скиапарели, която Коко Шанел нарича пренебрежително „италианската художничка, която създава дрехи“.

През 20-те години светът се възстановява от Първата световна война. Именно опитът да се превъзмогне това безумие предизвиква ирационалните художествени движения като сюрреализма. Той е реакция срещу разума, който подтиква Европа да се самоунищожава. Сюрреализмът разчита на символите, на оптическите илюзии. Неговата нееднозначност и скандалност кореспондира с несигурността на времената, които отразява. Вероятно дрехите също отразяват това, защото Елза Скиапарели казва: „В трудни времена модата винаги е възмутителна“.

Предизвиквайки класическия стил на епохата, Скиапарели измисля екстравагантни, авангардни и цветни облекла. Тя е пионерка в сферата на haute couture, комбинирайки изкуство и мода. Нейната приближеност до средите на сюрреалистите обогатява естетическото ѝ усещане и ѝ позволява да реализира своите колекции заедно с най-значимите артисти от епохата.

Коя е Скиапарели?

Елза Скиапарели е италианска дизайнерка от аристократичен род, наследник на Медичите, а баща ѝ е професор по ориенталска литература в Университета в Рим. Растейки в тази среда, Елза придобива интерес към философията, античните култури и окултното. Тя е изключително ерудирана – знае няколко европейски езика, разбира от литература и митология.

Животът на Елза е толкова шантав, колкото и модните ѝ колекции. Още от дете характерът ѝ е доминантен и смел. Докато учи философия в Университета в Рим, Скиапарели пише любовна стихосбирка, която скандализира консервативното ѝ семейство. Засрамено, то я изпраща в манастир. Тя се измъква от там, като обявява гладна стачка.

В опит да се еманципира и да открие своето щастие, Елза обикаля Европа. Тя се влюбва в Париж и в културния живот там. В Лондон среща първия си съпруг – Вилхелм де Керлор. Той е лектор, теософ, шарлатан. Запознават се на негова лекция и привлечена от харизматичния оратор, още на следващия ден Елза пише на родителите си, че ще се омъжи. Сключват брак, като за две години се опитват да живеят в Лондон. Двамата също обикалят из Европа, Де Керлор изнася лекциите си, а Елза ги превежда.

През 1916 г. двойката се премества в Ню Йорк. От една страна, на Стария континент вече няма толкова голям интерес към лекциите на Вилхелм де Керлор. От друга, той е преследван от английската полиция с обвинението, че се занимава с гадателство – нелегално по това време във Великобритания. Смята се, че на кораба, с който прекосява океана, Елза за първи път се запознава с Габриел Бюфе-Пикабия, съпругата на художника Франсис Пикабия. Тя остава нейна приятелка дълги години, като чрез нея се приобщава към средите на сюрреалистите.

По това време с подкрепата на своята приятелка Скиапарели започва да работи в моден бутик. Бракът на съпрузите де Керлор обаче постепенно се разпада заради прелюбодейството на Вилхелм, а двойката живее от свършващите пари, които родителите на Скиапарели отпускат. Той я изоставя, когато се ражда дъщерята на Елза, за да отиде при любовниците си. Малката Гого се разболява от детски паралич, което принуждава майка ѝ да търси помощ в Европа. Завръщат се с надеждата да започнат нов живот.

Първи стъпки в модата

Скиапарели няма нито шивашко, нито дизайнерско образование. Един ден обаче придружава Габриел, която отива да мери дрехи в ателието на Пол Поаре – най-добрия дизайнер в Париж по това време. Поаре усеща, че необичайната Елза би била добра реклама за бизнеса му. Той ѝ позволява да заеме няколко негови модела. Това е един от важните моменти в кариерата ѝ. Веднъж, забелязвайки пуловер с картинка с панделка, Елза решава да създаде своя версия. Ръчно плетеният пуловер с мотив тромп-л’ьой, създаващ илюзията за яка и панделка, се оказва много успешен. Той е моден хит, наречен от списание Vogue „шедьовър“.

За да произвежда още пуловери, Елза наема няколко жени да плетат. Това е началото на модната ѝ къща, която окончателно основава през 1927 г. В началото създава спортни, удобни дрехи. Тя измисля първия бански костюм от две части. Без да разбира от кройки и шиене, Скиапарели използва метод за дизайн, научен от Поаре, директно драпирайки платовете върху моделите и манекените, а понякога дори върху себе си. Модната къща функционира активно, печели слава, а с успеха Скиапарели добива все повече смелост и свобода в дизайна на моделите си.

Стилът на Елза е закачлив, понякога – хумористичен. Новаторската мисъл на Скиапарели ражда всякакви нестандартни идеи, много от които оставят перманентен отпечатък върху света на модата. Сред нововъведенията ѝ са видимите ципове в облеклото, рокли тип „прегърни ме“, костюми с подплънки на раменете, първата пола-панталон, шапки с необичайни форми и размери и още много други. Иновативният ѝ подход води до създаването на нови материи, като същевременно търси нови начини да използва вече съществуващи като коприна и вълна.

Освен дрехи Скиапарели произвежда и аксесоари и парфюми. Създава и собствен цвят – т.нар. шокиращо розово (представете си роклята на Мерилин Монро в песента Diamonds are a girl’s best friend от филма Джентълмените предпочитат блондинки). За своята мода тя казва: „Преди мен всичко беше черно или тъмносиньо, или сиво, или кафяво, или бежово, такива работи, за дневно облекло. Аз започнах да използвам шокиращо розово, леденосиньо и всякакви ярки цветове“.

Скиапарели е сред първите, които започват да създават тематични колекции. Силно вдъхновена от изкуството и поезията, в нейните творби често се срещат небесни и звездни мотиви, оптически илюзии, абстрактни десени. Нейният афинитет към пищност се забелязва в обичта ѝ към бродерията.

Най-емблематичната ѝ колекция е Зодиакалната, вдъхновена от астрологичните знаци. Освен елементи като падащи звезди, съзвездия (включително т.нар. Голяма мечка – късметлийското съзвездие на Скиапарели), колекцията съдържа якета и сака, вдъхновени от двореца Версай. Захласваме се по палтото с пищната бродирана украса с Аполон, слънчеви лъчи, коне и всякакви други небесни обекти, наречено Apollo of Versailles (Аполон от Версай). Това бижу е произведено от дизайнера на бродерии Франсоа Лесаж. Популярността на Скиапарели я прави водещ конкурент на Коко Шанел. Нея Елза нарича пренебрежително „онази шапкарка“.

За колаборациите със сюрреалистите

Богатото въображение на Скиапарели я предизвиква да насочи творческия си потенциал към работа с артисти, обединявайки изкуството с модата. Тя е силно привлечена от свободата, която идеите на сюрреалистите дават.

През 30-те години Скиапарели създава най-авангардните дрехи за времето си. Тя е активна в средите на дадаистите и сюрреалистите, познава Дали, Пикасо, Бретон, Ман Рей. Естествено продължение на познанствата стават колаборациите. Създава бижута с Елза Триоле, Алберто Джакомети, Мере Опенхайм. В процеса на работата си е заобиколена от таланти: Жан Шлумбергер, Жан Клеман, Лина Барети, Роже Вивие и други. По този начин Скиапарели успява да реализира своите проекти и да създаде истински произведения на изкуството: от вечерни рокли до парфюмни шишета.

Салвадор Дали и Скиапарели са близки приятели. Елза многократно се е вдъхновявала от творчеството му, използвайки мотиви от негови картини. От своя страна Дали измисля дизайна на някои аромати и техните бутилки, на козметика, чанти, рокли. Например Скиапарели създава шапка обувка, вдъхновена от снимка на художника и съпругата му.

Вечерните рокли най-ярко илюстрират творческата дейност на дуото. Роклята омар, която директно заимства от ракообразното от символиката на Дали, е нарисувана върху плата със стръкче магданоз. Известно е, че тя е била притежание на херцогинята на Уиндзор. За Дали омарът има еротична символика, наричайки го „афродизиак“. Друга известна тяхна колаборация е злокобната рокля скелет, дрехи с десен на вестник и рокли с оптически илюзии.

Колаборацията ѝ с Жан Кокто остава в историята с дългото палто, за което художникът рисува силуети на лица. Те са изработени от златна нишка и включват и бродерии със скъпоценни камъни, а цветята по него са изработени от сатен.

Модната къща днес

След Втората световна война светът на модата се променя. Постепенно Скиапарели губи популярност, което принуждава модната къща да затвори през 1954 г. Остава да функционира единствено парфюмната фабрика, а Елза се отдава на написването на своята автобиография с името Shocking life (Шокиращ живот).

През 2007 г. Диего дела Вале купува предприятието и започва да търси начини да го съживи. През 2014 г., 60 години след затварянето си, модната къща отваря отново на адреса 21, Place Vendôme в Париж, където някога са се помещавали ателиетата на Скиапарели. Креативен директор става Марко Занини. Отново започват да излизат haute couture модни колекции. От 2019 г. насам директорския пост заема Даниел Роузбери – първият американец, ръководещ френска модна къща. Неговата цел е да създава облекла в духа на Елза, без да прави директни препратки към нея.

Днес Скиапарели е одобрена от Френската федерация по мода и haute couture. В нея членуват модни къщи като Прада, Диор, Миу Миу, Гучи и още много други, което утвърждава нейния луксозен статус. Модели на Скиапарели виждаме на всяка модна седмица, балове, премиери, концерти.

Наследството на Скиапарели

Елза винаги е била привлечена от свободата, която сюрреализмът дава на въображението. За нея Марко Занини казва: „Тя беше пънк преди пънка“ (списание Vogue, 2014). Тя е сред най-влиятелните дизайнери между двете световни войни, променяйки посоката на висшата мода. Но фигурата ѝ остава непозната за широката публика за разлика от конкурентите ѝ Диор и Шанел. Въпреки това днес сме признателни на енигматичната, смела жена, която успява да промени радикално обществения вкус. Тя позволява на следващите поколения haute couture дизайнери да прескачат граници, да бъдат безстрашни и да експериментират. Скиапарели променя статута на дизайнера и превръща модата в изкуство.

Статията е част от месечната рубрика „Изкуството в модата“, в която изследваме връзката между дрехите и различните видове творчество. Проследяваме историята на най-интересните дизайнери, на костюмите и на най-големите експериментатори в света на модата. Разглеждаме творческия процес, майсторството и креативността, които се крият зад създаването на дрехи за подиума, улицата, филмите и сцената. За да разберете накъде продължаваме оттук нататък, следете programata.com.