Невена Коканова, родена на 12 декември 1938, почина точно на вододела между двете хилядолетия, прекарвайки последните си дни като доброволен отшелник в габровското село Иглика – сред любимите си цветя и със съвсем обикновени хора, чиито спомени журналистът Георги Тошев е събрал във филма Аз коя съм. Вече го показаха в Дома на киното, но имаме късмета да го гледаме отново и тази неделя от 17:00. Естетската черно-бяла лента е украсена със строфи на Емили Дикинсън и откъси от филмите на Невена и ни среща с нейните близки и колеги – от дъщеря й Теодора до Раде Маркович, партнирал на Коканова в митичния Крадецът на праскови и до днес запазил любовта си към нея. Филмът разкрива неизвестни страни от живота на единствената истинска аристократка в българското кино (по майчина линия Невена Коканова произхожда от австрийска благородническа фамилия), една уникално харизматична жена, успяла да премине с достойнство през най-сурови житейски драми и да се превърне в символ.
Георги Тошев, който се запознава с актрисата още като ученик и остава в нейния приятелски кръг до смъртта й, добавя към филмовия проект и книга за Невена – Коя съм…, съдържаща непубликувани досега фотоси, както и нейни собствени рисунки. Малко известен факт е, че тя е рисувала изключително добре – дотолкова, че Радой Ралин използва нейни скици за илюстриране на един от сатиричните си сборници. Коя съм… вече е по щандовете на големите книжарници (срещу 40лв), в комплект със CD със запис от моноспектакъла Прекрасната от Амхърст, използван при озвучаването на филма. Междувременно снимките и творбите на Невена Коканова са изложени и в Националната галерия за чуждестранно изкуство – до 8 януари 2009.
Отново заслуга на Георги Тошев, както и на Министерството на културата, е фотоизложбата Невена и Сатирата, подредена до 31 януари 2009 във фоайето на Сатиричния театър (на втория етаж). Снимките припомнят театралните роли на Невена Коканова на тази сцена – от прощъпалника й Балът на манекените (1960) до прощаването с публиката в постановката със знаково заглавие Преди последния спектакъл (1998). Фотосите са доказателство, че Невена е можела не само да “влюбва камерата”, по думите на Въло Радев, а и да се чувства напълно в свои води на сцената, включително в комични роли.
В отбелязването на 70-годишнината на Невена Коканова се включи и Одеон, разчитайки на хранилището за стари, но златни ленти – Българската национална филмотека. В киното пуснаха без вход 10 от най-добрите филми на актрисата, сред които незабравимите Тютюн, Крадецът на праскови и Спомен за близначката (фаворит на самата Невена), както и малко известни заглавия като Години за любов – екранния дебют на Коканова, който я среща с бъдещия й съпруг и режисьор Любомир Шарланджиев-Шарлето. За прожекции тази седмица са се наредили Най-добрият човек, когото познавам и Трите смъртни гряха на Шарлето и Не си отивай на Людмил Кирков.
В крайна сметка единственото, което липсва на юбилея, е виновницата за тържеството. Сега усещаме дори по-остро колко отчаяно на съвременното българско кино му липсва актриса като Невена Коканова.