Слизаш от асансьора на петия етаж и се облягаш на стъклената стена, зад която градът изглежда някъде далеч, за да се събуеш. С меки пантофи влизаш в помещение, където въздухът е на широко, звучи позната песен и орхидеи цъфтят по первазите. Чаша чай в дървен стол под формата на ръка е най-доброто въведение за уикенд, в който ще се оставиш в нечий чужди опитни ръце. Време е да се погрижим и за главата си.

Междугалактически звуци

Христо Владимиров ни води в дълбока релаксация с тибетски купи и гонг. Изпадането в медитация под хармоничните вибрации става бързо и е като потапяне в топло езеро, от което излизаш чист и с настръхнала от удоволствие кожа. Вече са ни обяснили, че гонгът ще изкара от нас потискани емоции, но въпреки очакването за интензивно изживяване, не съм подготвена нито за подкосяването на коленете, нито да се разплача – всичко това, преди да започна да усещам тялото си над земята и да го обхване тотално спокойствие. Едва по-късно ни разказват за онзи следобед, когато звуците на гонга събрали ято птици до прозореца – може би дошли, за да послушат за малко.

Стъпвай над земята
Тоня Благоева разказва за Боуен терапията – това не е точно масаж, а практика за цялостно насочено отпускане чрез премерени докосвания на стратегически места. Колкото и да са леки на повърхността, под кожата импулсите резонират чак в пръстите на краката и ме подсещат за сравнението, което Тоня прави преди да започнем – те са като цунами вълни. Затова движенията се правят през малки паузи, по време на които лежиш в затъмнената стая, изключваш мислите и се оставяш на усещанията, които протичат през тялото ти. Накрая излизаш олекотен и отпочинал – магията става ясна, когато се изправиш и усетиш, че тежестта в раменете вече я няма.

Вдишване, издишване, отпускане
За неделя сме избрали нещо енергизиращо – виняса флоу йога, за която знам, че се състои от поредица преливащи една в друга пози. В залата веднага виждам две неща: отново градът през огромни прозорци с калиграфия върху стъклата, и надписа на бялата стена отсреща – "Където и да си, бъди изцяло там". Предавам се на тази мисъл и когато последният човек затваря вратата, грижите за всичко друго остават някъде в коридора. Гласът на Хриси Бъчварова ни води в бавно начало, но само след десетина минути усещам по гърба и ръцете си мускули, за чието съществуване не съм подозирала. На следващия ден си давам сметка, че явно съм забравила притесненията си в онзи коридор.

И накрая сладолед
Следващата стъпка е ясна – започваш да усещаш глад, още докато тялото ти е топло от йога. Ресторант Soma, който е във фоайето на Мандала, оставя отпечатък в паметта и небцето. Харесаха ми ниските, удобни маси и изборът на солидно дърво с минимална обработка, така че да е близо до естествените си форми (мебелите са внесени от Бали, както всички в центъра). Наистина добър увод към вегетарианските и веган храни, приготвени за моментите, в които искаш нещо вкусно, без значение как се храниш по принцип. Избираме салатата с домати, сирене от кашу и домашно песто, заедно с палачинките от нахут с гъби и веган чийзи сос. За десерт – сладоледена торта. Какво друго, когато тялото още прелива от енергия, макар времето навън да не е точно като за сладолед. Знаем, че всичко в чинията ни е добро за нас и това удоволствие без вина е най-добрият завършек на уикенда.

Център за цялостна трансформация Мандала и ресторант Soma
са на бул. Мария Луиза 58
yogamandala.net