Този нов сборник взима заглавието си от есе със същото име, в което Джером пита колко щеше да е удобно да имаме опашка, която моментално и честно изразява истинските ни емоции. С този въпрос и другите си разкази, писателят взима за цел да ни помогне да бъдем себе си – понякога облекчени, друг път засрамени.