Ако погледнете проекта на младите урбанисти place.make, веднага ще видите къде е революцията: той прави улицата по-дружелюбна към пешеходците, възрастните, децата и велосипедистите – а не към автомобилите. Това значи по-широки тротоари, засаждане на дървета с пейки около тях, поставяне на подземни контейнери за боклук, както и значително окастряне на паркоместата и естествено намаляване на скоростта на колите чрез стеснения на платното, неречени шикани.
Прозвуча ли ви като описание на район в Амстердам? Така е, затова и контрастът със състоянието на Иван Вазов днес е заслепителен. След десетилетия неглижиране, с разбитите си тротоари и накърпения асфалт, центърът на София е лика-прилика повече с Тбилиси, отколкото с някоя столица в ЕС. Улицата е застинала в края на 80-те и най-лошата част от 90-те и всеки опит за промяна ще бъде труден и болезнен. Не на последно място – за хората, които живеят на нея. Гневните им гласове отекнаха както във фейсбук дискусията при обявяването на проекта, така и на откритото му обсъждане в Checkpoint Charly. Встрани от притесненията, че Иван Вазов ще се превърне в "арт среда с пияни шматки", главният им зов е кратък и ясен: "Запазете ни паркоместата".
И това не е нещо ново. Радикалната намеса в градските пространства и мерките срещу автомобилизацията винаги срещат отпор – така е било и във Виена, и в Копенхаген, където тези процеси започват още през 50-те и 60-те. Европейският опит обаче показва, че точно такива резки промени, първоначално неудобни, подобряват средата ни на живот и ни приближават към идеята "град за хората". Тя не е мит, а въпрос на раздяла с някои удобства за сметка на по-важните. Какво предпочитате: да можете да пракирате пред входа си или да можете да излезете от него с детска количка?
Обсъжданията на проекта за нов живот на Иван Вазов продължават и, независимо от изхода, са знак за закъсняла, но задължителна промяна. Дано не се бави повече.
