Част от тези места могат да се открият и в Улица Щастие. Оля Стоянова казва, че улица Щастие наистина съществува. На нея има само една ниска къща, в краен квартал на София – кучетата махат опашки пред прага, а децата се смеят. Поезията обаче има странни маршрути – минава през Самарканд в Централна Азия и се отбива в Прага, прескача до Истанбул и Дрезден, спира се на някой връх горе в планината или чака на спирка на Лъвов мост.
Но това не е книга за щастието. Тези стихове питат как се трупа умора, как се внимава за малките жестове, как назряват конфликтите или къде намираме основание, за да продължим.
Оля Стоянова е автор още и на сборника с разкази Какво сънуват вълците. Има издадени три стихосбирки – Фотографии, Проза и Пътна карта, както и един роман – Лични географии. Докторант в Софийския университет. Носител на отличия за поезия, проза, журналистика и драматургия.
Миналата година спечели първа награда в конкурса за пиеса на абсурда Наум Шопов, след това взе първа награда за драма в конкурса Петър Ковачев и спечели голямата награда на театър София за съвременна пиеса. Тази година взе Наградата за авторска детска драматургия на фестивала Михаил Лъкатник и първа награда за поезия Сирак Скитник. През януари 2013 беше премиерата на първата й пиеса – Малки ритуали за сбогуване в Благоевградския театър. Есента започват репетициите на друга нейна пиеса в театър София.
