ТОНИ УОЛИСКРОФТ

Как станахте другари с фотографията? Знаем че приятелството ви е щастлива случайност.
Истински влюбен съм във фотографията откакто бях на 13. Обичах да ходя по концерти и да гледам банди на живо. Нямах и грам представа какво да правя с живота си, след като завърша училище, и изведнъж се озовах с работа, която ненавиждах. Една вечер, навъртайки се около New Model Army, бях взел със себе си и камерата, която моят баща ми бе подарил. Останалото е един вид история…

Доволен си значи от стечението на обстоятелствата?
Хаха, е как да не съм! Години наред не ставам сутрин рано, за да ходя на работа. Е, няма много пари във фотографията сега, в дигиталната ера, не е и много лесно, но, да – доволен съм!

Снимал си десетки страхотни банди като Blur, Gorillaz, Queen… с Foo Fighters обаче работиш от 17 години, с Red Hot Chili Peppers – от 22! Как започнахте сътрудничеството?
В Chili Peppers се влюбих веднага щом ги видях. Повече от 12 години бях гледал какви ли не концерти, но когато ги чух за пръв път направо ме взривиха, толкова бяха добри! Те усетиха, че работя с тях заради музиката, а не заради парите и останахме заедно. Историята с Foo Fighters е малко по-различна. Търсех сътрудничеството си с тях съзнателно. После се оказа, че двамата с Дейв добре се спогаждаме и бях приветстван в малкото Foo Fighters семейство.

Любимите ти кадри на RHCP са…
… страшно много. Например кадъра, в който Антъни хвърля китарата си във въздуха във Вашингтон през 1998. Снимките, които направих, докато той записваше вокалите за Venice Queen от албума By the Way. Кадъра с чорапите… прекалено много са, за да избирам.

Сигурни сме, че зад всеки кадър има история.
Веднага се сещам за една. Клечейки до Чад, за да го фотографирам как свири на барабаните на Reading Festival през 1999, неволно бутнах усилвателя на Джон. Техниката не беше достатъчно добре застопорена и усилвателят просто полетя надолу по сцената. Гледах ужасен как почти стигна ръба, преди някой да успее да го грабне. Сетне, за да ми отмъсти, Чад блъскаше така ожесточено барабаните, че не ми даде възможност за нито един добър кадър. Направо умрях!

Гледал си на живо тонове музика. Кое е най-доброто шоу на което си бил?
Адски труден въпрос. Страшно харесах шоуто на Foo Fighters на Leeds Festival миналата година. Жесток концерт. Харесах всяка минута от него.

Какво е чувството да си на сцената редом с музикантите? Споделяш ли тяхната еуфория?
Прекалено концентриран съм в онова, което върша, опитвайки се да не пропусна нито един добър кадър. По-скоро, макар да съм на сцената заедно с музикантите, обитавам своя собствена зона.

Имало ли е момент, в който си мислел ”аман от фотография, защо ли не взема да се захвана с някоя конвенционална работа като нормалните хора”?
В интерес на истината, през 2005 когато напуснах Kerrang (едно от най-големите списания за рок и метъл в световен мащаб – бел. ав.) почти го направих. Писнало ми беше от лошо отношение и загубих всичкия си наличен кураж. Последвалите 18 месеца бяха ужасни. За щастие, нещата бавно започнаха да се нормализират, а кофти периодът ми помогна да ценя работата си много повече от преди. Любовта ми към фотографията отново възкръсна.

Продължаваш ли да търсиш нови групи, които да те взривяват на първо слушане?

Винаги. В момента работя с местна банда – All the Young. Те са големи другари и ми е много приятно да съм с тях. Вълнувам се и от снимките на една нова група – Savages на Leeds Festival.

Заснел си и футболистите от Liverpool FC за книгата Liverpool Heroes. Доволен ли си от представянето им този сезон?
От дълги години съм грандиозен фен Liverpool! Сезонът ни имаше много върхове и спадове… предполагам, бихме могли да се представим и по-добре. Но ще видим следващия сезон.

Ако можеше да отидеш където пожелаеш, за да заснемеш когото пожелаеш, към коя дестинация ще поемеш?

Отдавна не съм бил в Лас Вегас – ако може да прекарам няколко дни там, в заснемане на някой голям музикален фестивал, би било страхотно. А после – няколко дни почивка в Града на греха!

Идеалната музика, която би вървяла с биричка и слънце?
По-скоро коктейл – Frozen Margarita’s под слънчевите лъчи с парчетата на Foo Fighters.

АНДИ УИЛШЪР

Как пое по пътя на музикалната фотография? Израснал си с музикални ентусиасти, люти фенове на Дейвид Боуи. Това помогна ли в избора?
Започнах да снимам банди още на 16. В родния ми Бедфорд има едно място, наречено Greyfriars International Centre, където свиреха различни групи. Бях там често. В училище пък се мотаех с по-големите хлапета, които бяха страшни фенове на Боуи, Bauhaus, The Smiths и The Jam, което ми помогна да поема в правилната посока.

Моментът, в който за пръв път си стъпил на сцената заедно с някоя банда, сигурно е бил знаменит. Помниш ли го?
Хубав въпрос! Като се има предвид, че доста снимах момчетата от 5.30, а и пътувах навсякъде по света с бандата, най-вероятно точно тях съм заснел за пръв път на сцена.

Гледал си на живо тонове музика. Кое е най-доброто шоу на което си бил?
О, още един хубав въпрос! Бих казал, че това е първият голям концерт, на който съм присъствал – U2 в Milton Keynes Bowl през 1985. По онова време бях тотално обсебен от бандата Spear of Destiny, а те свириха заедно с The Ramones и R.E.M.

Любимият ти кадър е…
Том Йорк с размазан върху лицето сладолед. Първоначалната ми идея бе да снимам Том, държащ фунийка сладолед. Денят бе горещ, а те подгряваха R.E.M. в Milton Keynes Bowl. Изобщо не ми хрумна, че той ще реши да размаже сладоледа върху лицето си, при това под любопитните погледи на цяла тълпа, насъбрала се наоколо.

Казваш ”Ще издам книга, която ще стои в книжарниците, редом до книгите на големите фотографи, от които съм почерпил вдъхновение”. Докъде стигна в това си желание?

Горя от желание да издам книга със селекция от добрите ми фотографии, но уви, все още не се е случило. Колкото до онези, от които съм почерпил вдъхновение – това безспорно са Пени Смит, Кевин Уестенберг и Антон Корбин.

Технологиите се развиват с всяка секунда. Как се справяш с тази надпревара с времето?
Да си в крак с новите технологии не е лесно. Постоянно си притиснат от това да наваксваш с нещо. Още повече, че списанията и музикалните лейбъли държат снимките да са винаги висококачествени, така че – не ми остава друг избор, освен да се съобразявам.

Ако имаше машина на времето, щеше да се върнеш назад, за да заснемеш…
Дейвид Боуи, естествено! Толкова бях обсебен от Боуи по онова време, че всеки негов концерт в периода 1973-1983 е несбъдната мечта за мен.

Какво слушаш тези дни? Някакви нови открития, които да ни препоръчаш?
Напоследък работя много с Biffy Clyro, тях и слушам. Има една нова американска банда Merchandisе, които също са ми много на сърце.

Rock Voyeurs е подредена в Rossini (ул. Славянска 17) от 23 май до 23 август. Ако някоя фотография ви легне на сърце, бихте могли да я отнесете у дома си, подписана лично от автора и в лимитирана световна серия от 50 бройки
.