Защото обичат да си припомнят емоциите, които са изпитали, докато са слушали оригиналите. Малко като пътуване във времето.
Всичките ви парчета са от фиксиран период – от края на 70-те до края на 80-те. Какво му е толкова магичното на това време?
Това е времето на голямата креативност, защото пънкът е дошъл и преобърнал нещата с главата надолу. Тогава всичко е било възможно. Синтезаторите, дръм машините и подобни музикални аксесоари са станали достъпни, а това е отворило широко доста врати. Освен всичко друго – тогава всеки взор е бил отправен към бъдещето и хората са имали неимоверна вяра!
Пънкът, вижда се, ти е изключително драг.
Ами да, разбира се. Пънкът е като философия – връщане към базовото, към “направи си сам” основата. Представете си, че не сте музикално образован, но има какво да кажете и най-вече – разполагате с известна доза креативност. Пънкът ви позволява именно това – да кажете много, но да не пилеете средства.
Избирал си много красиви гласове, които в този или онзи миг са били част от Nouvelle Vague. Като селекционер на миниотбор по женски футбол.
Така е, да, хаха. Но иначе съм истински фен на Пари-Сен Жермен. Подкрепям ги от години, а това невинаги е било лесно! Колкото до музикантите и певиците, които избирам за групата – май предпочитам да се сравнявам с режисьор. А защо не и с продуцент – на някоя голяма кинопродукция например.
Говорейки за кино – за какъв жанр е най‑подходящ един Nouvelle Vague саундтрак?
О, ами за всякакъв. Вече имам зад гърба си шест! И все различни – трилър, научна фантастика, драматична комедия и дори един музикален филм. Обожавам я тази работа със саундтраците.
В интервю чух да казваш, че работите върху албуми с португалски и северноамерикански пънк. Какво стана с тази идея?
Зарязахме я! Изведнъж почувствахме, че сме направили прекалено много кавъри и тотално ни е доскучало. Затова реших, че вместо да се гмурвам пак в дълбоките кавър води, много по-добре е да се впусна в композиране но мои собствени парчета. А и преди да отегчим публиката, най-добре да се насочим към нещо ново.
Поемате значи в нова посока?
Естествено! Това е целта ми. Новият ни албум ще бъде изцяло с авторски парчета. Едно съвсем ново начало.
Как изглеждаш сега, докато разговаряме?
Точно сега сменям стила си… Минавам от готиния ню уейв вид към по-класически аутфит. Стилна лека брада, шапка… Хубаво е човек да се променя от време навреме.
А дали Nouvelle Vague не е месия на френския стил по света, макар да ползвате предимно английски думи?
Е, разбира се, че е. Пеем предимно на английски, но пък проектът е френски. Звукът е много френски, стилът е много френски, артуъркът ни – също. Както казват английските медии – “само една френска група е способна да щурмува английския пънк така”.
Живееш в Париж – кое е мястото от красивия голям град, което искаш само за себе си?
Студиото ми е в северната част на Париж – това е моето място. Но обичам целия град, особено през лятото. Харесвам бреговете на Сена, Белвил – едновремешният квартал на работническата класа, историческия Маре…
Твоите малки лични революции?
Уви, май хич нямам такива.
Стартирайки проекта, сте смятали, че успех ще пожънете, кой знае, може би само в Япония. Сега обаче ви харесва целият свят. Как понасяш успеха?
Честно казано, не мисля, че публиката ни познава толкова добре или че е толкова запозната с нещата, които правим. Но това не е проблем. Важното е, че успяваме да се харесаме на хората по света, което пък ни позволява да сменяме певиците и музикантите и да пазим проекта винаги свеж!
В момента слушаш?
Последния албум на Les Psychonauts.
Планираш или вървиш напред с вързани очи, по интуиция?
Правя и двете. Но съм човек, който много мисли, преди да се впусне в действие. Такъв ми е маниерът. И смятам, че е доста ефективен.
Nouvelle Vague са в зала 3 на НДК, 26 ноември, 19:30, 40/50лв от eventim.bg
