На първата страница Кери Смит – автор, илюстратор и преподавател – заявява, че "да създаваш е да разрушаваш" и посвещава книгата на всички стремящи се към съвършенство педанти. Целта на нейните мини деструктивни актове е да започнеш да рисуваш извън контурите (в най-общ смисъл) и да създаваш хаос, който да приемеш, дори и да не го разбираш. Всичко започва с позволението да се изцапаш и да се забавляваш с това, но след няколко дни тази привидна самоцел се превръща в цяло пътешествие, по време на което се учиш да вадиш нещата от контекста им и да ги слагаш в друг с лекота. Унищожи този дневник е достатъчно добра за всички, без значение дали прекарват деня си в детската градина или зад монитор в банка. Аз лично имам още няколко книги на Кери Смит, които държа на бюрото си – използвам ги за събуждане на идеите вместо следобедно кафе или като антидот на безвремието, което понякога се включва заедно с флуоресцентните светлини.
На жената в метрото всичко това й се струва особено. "Аз не съм артист" – казва ми, на което бързо отговарям "Аз също не съм". Това не е проект за художници, а начин за излизане извън границите на начертаните квадратчета, които обитаваме. Книгата ми казва да не гледам, докато непознатата унищожава страницата, но се ориентирам по звука, че я откъсва. "Взимам си я за вкъщи", казва ми, усмихва се и слиза.
Унищожи този дневник е в книжарниците от издателство Ера, 12лв
