В миналото Лозенец е бил просто хълм, засаден с китни лозя, където софиянци обичали да излизат на пикник в почивните дни – много бохемско и приятно занимание. Представяме си дамите, които разпъват одеялото на меката трева, отпиват вино от висока чаша и мажат филии с масло, извадено от чисто новата им плетена кошница. Може и да не е било така, разбира се. Едно обаче е сигурно – мястото е било свещено – и за християни, и за мюсюлмани. Наблизо се намира останалата от 16 век стена (погрешка наречена Римската) – част от т.нар. намазгяф – място, където ходжата четял молитви за тръгналите на хаджилък мюсюлмани. Християнската свещена местност, високо на хълма, пък и до днес е известна под името Кръста.
Банишора ни е един от любимците. Харесваме го заради печалната му известност. Оказва се, че кварталът се е появил със заселването на бежанци от Македония. Според едни източници името му е старо-прастаро и означава “бавно течаща вода”, според други идва от “бойниш” (укрепено място за отбрана), тъй като кварталът вероятно е бил най-отдалеченият отбранителен ъгъл на някогашния Средец. По-склонни сме да повярваме на второто, имайки предвид какви бойни хора живеят там.
Името на Разсадника се е появило малко иронично. Общинските власти опитали да предотвратят разрастването на града, като построят огромен разсадник. След войните обаче нямало алтернатива, освен да парцелират мястото и да го разпродадат на ниски цени на македонски преселници и бедни софиянци.
В съседство на Разсадника пък се появила ромската махала Татарли, където местна атракция била кръчмата Циганка една. Там пеела красавицата Кева, заради която прииждали софиянци от четирите краища на града.
Кева отдавна я няма, кръчмата също, а в Татарли по-добре не ходете. Има обаче предостатъчно други местни забележителности, които да опознаете и обикнете.