Усещане за София

Тихи улици, натоварени улици, малки градини, обширни паркове, открити и закрити пространства, студ, мрак, пек, внезапен порой, шумен протест или пък поредния ремонт. Всичко това може да се изпречи на пътя ви, ако се влеете в новия "спектакъл" на Театър на сетивата. Вече десет години тази трупа ни хвърля в непредвидими ситуации и изключва ту едно, ту друго от сетивата ни, за да изостри трето и да ни концентрира изцяло в настоящия момент. Досега това се случваше вътре в сгради (като НДК, Водната кула, Vertigo Tower) или навън сред природата (на фестивала Беглика например), но този път сцената е друга: целият град става декор и съсценарист на представлението, а всичките му 1.2 милиона жители – неволни актьори в него.

Когато се хващаме на хорото на Сетивното пътуване, знаем съвсем малко какво предстои. Едва като си вземеш билет например, разбираш къде е началната спирка. Нататък точният маршрут (вариантите са два: 2-часов и 4-часов) остава мистерия до последно, за да не се изгуби най-важното в сетивните представления: усещането, че Тук и Сега са единствените съществуващи величини. На входа този път заставаме двама. Даже, казват ни, най-ценно е да дойдеш не с приятел, а с партньора си в живота. Защото в тези няколко часа вървите плътно заедно и в пълна тишина се ориентирате по неизвестния път напред (в дискретното присъствие на актьор от трупата). Единият от вас не вижда, а другият трябва да бъде неговите очи и закрила – роли, които сега си разменяте и в които може никога преди да не сте влизали.

С това основната идея на пътешествието вече е по-ясна – иска да ни извади от комфорта и анестезията на ясните цели и планове, на обичайните ни роли, на начина, по който организираме времето си. И да ни накара веднъж да пуснем собствените си юзди, а после пък да поемем отговорност за друг. Короната върху всичко това? Докато вървим с едно сетиво повече или по-малко из София, успяваме да я възприемем такава, каквато винаги е била, но и каквато невинаги сме имали очи да я видим: шарена, ароматна, понякога тиха, но по-често напяваща някаква интересна песен. Само да има кой да се заслуша.