Димитър Паскалев: Секретно е. Ако смятахме да го разказваме, щяхме да пратим информация до медиите. Мога само да кажа, че не е нещо, което сме правили досега.
Новият ви албум Quadrotopia излиза с бонус диск с ремикси. В сайта ви четем, че именно той ще е в основата на предстоящия концерт.
Константин Кацарски: Да, концертът ще представи Б-страната на албума.
Защо?
Димитър Паскалев: Защото не сме го правили. Миналата година направихме А-страна в Зала 3 на НДК – беше квадрофонично и… Е, сега ще представим ремиксите.
Не сте най-лансираната от родните медии група, а концертите ви винаги са разпродадени. Как си го обяснявате?
Константин Кацарски: Първо, рядко се появяваме на сцена. Второ, всеки от концертите ни е различен от предишния и хората никога не знаят какво да очакват. Трето, за тези 10 години, през които съществува Bluba Lu, си създадохме вярна публика.
Защо решихте всеки посетител на концерта ви на 4 май да получи като подарък специалното издание на Quadrotopia?
Константин Кацарски: За нас е важно музиката ни да стигне до повече хора, които да могат да я чуят отново и след шоуто, и то точните хора – истинската ни публика. Реално погледнато, концертът е подарък за тях.
Quadrotopia излиза на CD в дизайнерска опаковка, докато предшественикът му Groove Europe бе под формата на флашка с mp3-ки. Къде виждате бъдещето – във физическите или в електронните издания?
Константин Кацарски: Преди време мислехме, че в дигиталната дистрибуция има повече смисъл, но и там нещата се оказаха не такива, каквито си ги представят много хора.
Димитър Паскалев: За нас физическото издание има повече стойност като отношение към музиката. Пробвахме да продаваме дигитално, и то през iTunes, но явно и там не е истината. Дисковете като носител също не са кой знае колко перспективни, така че явно сме в някакъв междинен и не особено ясен период.
Константин Кацарски: Във всеки случай музиката на физически носител, бил той CD или плоча, има друго отношение – доста по-лично. Дигиталните файлове просто ги източваш и пускаш и… все едно ги нямаш, поне лично за мен, докато дискът, особено ако има добър дизайн, автографи и прочие, е съвсем друго нещо.
Как бихте описали музиката в Quadrotopia?
Димитър Паскалев: Това е албум за времето, но и за безвремието. Дори се шегуваме помежду си, че единият диск е за безвремието, другият – за новата епоха. Доста е отвлечено като понятие, но именно този пулс сме се опитали да напипаме.
Константин Кацарски: Първият диск е записан изцяло акустично и с умишлено подбрана от нас технология на звукозапис – технологията на 70-те. Тогава са създадени образците в музиката от гледна точка на звук и фактът, че имахме щастието мастерингът на Quadrotopia да бъде направен от Анди Джаксън, работил в продължение на 27 години като тонрежисьор за Pink Floyd, бе възможно най-добрият завършек.
Каква е връзката на албума с популярния инди филм за религия и теория на конспирацията Zeitgeist?
Димитър Паскалев: Оттам тръгна идеята като текстове. Хубавото на Zeitgeist е, че, от една страна, показва нещата такива, каквито са, а, от друга – дава утопично решение, за което е ясно, че няма да стане, но все пак е опит да представи някаква алтернатива. Искахме да направим реверанс, с който да събудим хората, тъй като истината е, че живеем във време на загуба на ценности и на обезверяване, а се обезверяваме, защото не виждаме алтернатива. Не финансовото ни състояние е нашият проблем – имаме нужда от дух и позитивна енергия. Именно това искахме да направим с този албум и да го дадем на хората.
Имало е идея да направите и музикален филм по Quadrotopia?
Константин Кацарски: Да. При нас много от идеите се забавят, но не се забравят, така че кой знае – може това да е следващата стъпка? Този проект е изключително мащабен като замисъл и изпълнение и няма как да стане бързо – трябва да отлежи. Имаме сценарий и нахвърляни сторибордове, заснехме и някои кадри, които впоследствие пуснахме като видеоклипове към Monetary Slave и Pure Love, но за цялостната реализация на такъв проект трябват време и екип.
Димитър Паскалев: Много ни се искаше да направим нещо подобно на големите албуми, към които са излизали и арт филми и са се превръщали в легенда, но явно живеем в доста бедноенергийна на хора и възможности страна. Отворени сме да разговаряме с продуцент или режисьор, стига да е човек, готов да участва в създаването на български музикален филм, който да остави дълбока следа.
Бихте ли представили гостите в албума?
Димитър Паскалев: Когато започнахме да създаваме музиката за Quadrotopia, решихме, че трябва да намерим вокално трио и в крайна сметка попаднахме на точните певици (Найма, Сихая и Пени О’Съливан – б.а.). След тях постепенно открихме и останалите музиканти, с чиято помощ доизградихме картината на живото изпълнение на албума.
Ще ги видим ли на сцената на 4 май?
Димитър Паскалев: Не казваме. Елате и ще видите.
В края на втория диск в Quadrotopia можем да чуем и песен от предстоящия ви седми албум, по който работите заедно с клавириста на Moloko Еди Стивънс. Кажете нещо повече.
Константин Кацарски: Песента е просто препратка към следващото ни издание, при това под формата на ремикс, тъй като оригиналът още не е готов. В момента сме изцяло съсредоточени над Quadrotopia, а албумът ни с Еди ще се появи най-рано през есента.
Работите в собственото си студио в Лозенец. Кой друг записва там?
Константин Кацарски: Babyface Clan – новият им албум би трябвало да е готов наесен. Leepra DeLuxe вече пета година записват при нас, но най-сетне са почти готови с диска си. Работим и с Иван Шопов, познат като Cooh, Drum Kid, Бalkansky и куп други псевдоними, който направи 4 от ремиксите за Quadrotopia.
Изданията ви излизат чрез собствената ви компания Blubalu Records. Мислили ли сте да подписвате и други изпълнители?
Константин Кацарски: Да, но тук не става дума за лейбъл, а за дистрибуция на конкретни заглавия, които ни харесват, при това изключително внимателно подбрани. Искаме да превърнем марката Blubalu Records в символ на определено качество.
Bluba Lu са в Sofia Live Club, 4 май, 20:00, 15/20лв от eventim.bg
