"Всички тези спортове са сравнително нови и може би са се задържали повече като субкултура, отколкото като дисциплини. През последните години обаче има много атлети, които правят немислими неща с телата си", отговаря Марина, когато я питаме защо Олимпиадата чака толкова дълго, преди да вкара дъската в играта. В нейния живот е точно обратното – първият път върху сноу­борда й се струва толкова отдавна, че дори вече не помни усещането. Днес обаче то звучи така: свобода. "Може да ви изглежда изтъркано, но за мен е като влюбването – особено когато чакаш да завали сняг и се чувстваш сякаш скоро ще срещнеш любим човек след раздяла", добавя Фатима, която си пада по сноуборда след едно предаване по MTV преди десетина години.

И двете момичета се изкачват към върха по една и съща стръмна пътека: старо оборудване, безброй падания, стабилна доза инат и една среща със Станимира Карадочева-Съни. В началото на века тя е сред първите жени с екипировка в планината и често отнася по някой саркастичен коментар заради пола си, затова и през 2012 решава да формира общество за момичета, които се занимават с екстремни спортове. Кръщава го Wild Berries, защото "дива боровинка е всяка жена, която иска да пътешества, обича свободата, харесва й да спортува и да пробва нови неща." Четири години по-късно организацията има история с около 80 безплатни уъркшопа за прохождащи и напреднали в брането на адреналин по пистите и вълните.

"Няма глупав въпрос, има незададен въпрос, така че всеки с поне средна двигателна култура е добре дошъл при нас да види и да опита, независимо от възрастта и пола си", обяснява Фатима, която се присъединява към екипа преди 3 години, след като "на приятеля ми му писна да ме взима на планина с него и момчетата". Добре де, сериозно ли има някакво негативно отношение към момичетата в пухенка? "В последните години жените намират все повече място в екстремните спортове, но разделение продължава да има. Проблем е например да привлечеш спонсори, защото повечето не вярват, че ще се справиш достатъчно добре, за да си заслужиш инвестицията. В сърфа дори се спори дали вниманието е заради прилепналия костюм, или защото жената е наистина добър атлет", казва Фатима, а Марина добавя, че на професионално ниво има момичета, които буквално могат да ти скрият шапката. "При аматьорите вече е наистина строго индивидуално – ако имаш предразсъдъци към жените по принцип, ще ги имаш и към жените в спорта."

Тези две диви боровинки също са чували майтапи по свой адрес, но отношението към тях винаги е било приятелско. Днес са доволни, че в компания на момичета е доста весело и атмосферата винаги е приповдигната. "Идеята не е да се състезаваме помежду си, при нас няма съревнование, не печелим пари, просто искаме да сме заедно и да се учим на нови неща. В екипа сме около 10, практикуваме различни спортове и имаме всякакви професии – от адвокат, който е инструктор по кайт сърф, до програмисти, преводачи, маркетинг специалисти. Аз лично се занимавам с PR, а Съни пък е банкер – тя е от хората, които свалят панталона с ръб в 5 и после нанизват сноуборд обувките", казва Марина, преди да обобщи цялата картина с това, че дори най-сериозната корпоративна работа не може да те лиши от удоволствия в свободното време.

Страхотно послание и за ХХ, и за ХУ в ДНК-то, мислим си ние и следим часовника за следващия уъркшоп на Wild Berries. Пък кой знае – на Олимпийските игри през 2020 може да имаме нови поводи за здравословен патриотизъм с адреналин под стъпалата.

 Wild Berries са на wild-berries.com и под същото име във фейсбук