Г-жо Биаджони, произхождате от семейство с политици, а прадядо Ви е опълченец от Шипка. На кого дължите интереса към музиката?
Може би от моя дядо по бащина линия. Той обичал много операта и е пял за удоволствие като тенор.

Родена сте в Рим, но сте завършили музикалното си образование в академията в София. Някой повлия ли на решението да учите точно тук?
Избрах да уча в България, защото знаех, че нивото е много високо, специално обучението по дирижиране.

Силна ли е все още връзката между аристокрацията и класическата музика?
Връзката между европейските благородници и класическата музика не е както преди 300 години. Но все още има доста аристократични фамилии, които много разбират от музика и я подкрепят, помагат на млади музиканти и правят домашни концерти в техните дворци.

На 8 март в зала България поставяте една модерна Травиата. Какво различно ще видим?
Представяната на 8 март Травиата се различава с доста неща от една нормална постановка в операта. Първо – всички солисти, хор и оркестър са на сцената. Второ – има само една концепция: музиката води действието! Публиката ще може да се концентрира върху музикалното действие, а не върху костюмите или пък да се чуди за коя опера става дума. Винаги, когато работя върху режисурата, се мъча нещата да са ясни за всички, дори за децата.

Добре запозната сте с кръговете на почитатели и изпълнители на класическа музика в Италия и Германия. Как може да бъде сравнена българската класическа общност с тях?
Класическата музика изисква много труд. Музиканти­те в цял свят трябва да се борят за своето съществуване, защото този тип музика няма твърде много почитатели. Но за най-тъжно намирам, че в Европа се знае малко за българската музика и дух. Точно това се мъча да променя – старая се да организирам участия в Германия за младите певци, хора и оркестъра на Софийската филхармония. За да може немците да видят качеството на българските творци!

Лесно ли работите с българските музиканти? Има ли какво да научите от тях и обратно – какво да научат те от вас?
О, да, работя с голямо удоволствие с български музиканти. Защото те се отдават изцяло на музиката – с интелект и чувства. А това го няма никъде другаде!

Трябва ли високото изкуство, в случая – операта, да слиза при хората, или трябва да е за отбрани кръгове?
Това изкуство трябва да остане отворено за широката публика. Защото в класическата музика младите могат да намерят отговори на много въпроси за живота, смъртта и любовта, които не присъстват в песничките еднодневки. Нашето изкуство може да извиси човешката душа. Именно затова по света има много проекти за превъзпитаване с музика на бедни деца или младежи с проблеми с алкохол или дрога. Свиренето на един инструмент или свиренето в оркестър дава надежда за един нормален живот. Това също е моя мисия – да помагам на хората да вярват в нещо. Особено тук, където музикантите трябва толкова много да се борят просто за да изхранват своите семейства…

С новаторския си подход възприемате ли себе си като диригент с мисия, някой, който променя общоприетото, или предпочитате да се придържате към традициите, добавяйки само личен почерк?
Не искам да променям нищо. А само да служа на музиката. Скромно.

Родена сте в Рим, но сега живеете със съпруга и децата си в Германия. Коя държава наричате свой дом?
Моят дом е там, където се намира моето семейство. Децата ми разбират и български, и италиански, обичат италианската опера, българското море и кукерите.

Травиата под диригентството на Любка Биаджони цу Гутенберг е в зала България, 8 март, 19:00