Вдишваме глътка свеж въздух с „Въздушния“ на Бен Афлек
Изумително е колко интересен може да е един филм за обувки, но нека не става грешка от самото начало – тук не става дума за любовта към токчетата и марковите аксесоари или за филм, разказващ историята на френския дизайнер Кристиан Лубутен. Въздушния е от онези вдъхновяващи истории, които комбинират елементи на спортна драма и попадат в онази особена категория филми по истински случай за не толкова познатите личности в живота на някоя знаменитост.
След 7-годишна пауза Бен Афлек се завръща на режисьорския стол с Въздушния. За сценарист е взел Алекс Конвери, който прави своя дебют с работата си по филма. Съвсем очаквано Афлек е поканил и своята екранна половинка Мат Деймън, с когото си партнират вече няколко десетилетия, като Въздушния бележи тяхната девета колаборация на големия екран.
Филмът разказва за ранните дни на Nike, преди компанията да стане синоним на баскетболната обувка и да представи модела Air Jordans. Историята проследява баскетболния отдел на фирмата, който е на път да фалира под тежестта на конкурентите си Converse и Adidas, властващи на пазара през 80-те. В центъра на Въздушния е Сони (Мат Деймън) – баскетболният експерт и скаут на таланти, който вижда спасение на отдела само в решението да насочи целия интерес и финансиране към един-единствен играч, който никога не е стъпвал на игрището на НБА – 18-годишния Майкъл Джордан.
Джордан се оказва в центъра на немалко филмови сюжети, гледаме го в сериали и анимации, затова не е чудно, че на пръв поглед очакваме да видим поредната приказка за легендата на баскетбола. Откриваме обаче, че филмът въобще не е баскетболна история, всъщност баскетболът играе съвсем скромна роля в сюжета. Вместо това Въздушният разглежда корпоративната среда, завладяващия начин, по който работи една индустрия, и ролите в нея – тази на агентите, на дизайнерите, на шефовете. В същността си Въздушния е много повече филм за успеха, парите и най-вече за аутсайдера, който триумфира въпреки всички предизвикателства. Иначе казано, една съвсем американска история.
За някои най-големият минус може да се окаже именно отсъствието на Джордан. Неговата фигура е скрита през целия филм, виждаме силуети, гледаме през рамото му, чуваме името му, но не и речта му (до самия финал), а лицето му е скрито във всеки кадър. Докато на моменти това стои леко комично и нелепо, през по-голямата част режисьорското решение се отплаща и служи в полза на изграждането на почти митологизиран и легендарен образ около баскетболната икона.
Липсата му е трудно да се забележи и благодарение на пълния със звезди актьорски ансамбъл. Деймън влиза в трудната роля на лидер на състава и се справя с възложената позиция. Неговият герой е от решаващо значение за доброто поднасяне на хумора, с който е наситен филмът, но най-вече за идеята за аутсайдера, готов на всичко, за да победи. Той продава тази идея със същия хъс и успех, с който персонажът му успява да продаде сделката на живота си.
Деймън умело си партнира и с всяка една от поддържащите роли. Запалените разговори с агента на Джордан Дейвид Фалк, изигран блестящо от Крис Месина, са може би едни от най-забавните сцени във филма, като всяка от техните постоянни закачки, обиди и хапливи включвания дава повод за реакция на аудиторията. Всяка интеракция между Деймън и Афлек, който се превъплъщава в създателя на Nike, сработва и в тези кратки, но важни сцени си личи, че Деймън и Афлек работят заедно от дълги години. Участието на Джейсън Бейтман, Крис Тъкър, Матю Махер само затвърждава силната актьорска игра.
Известно ни е, че във всеки баскетболен мач, а и като цяло във всяка игра (спортна или не) накрая се връчва призът МVP (в превод абревиатурата означава най-важния играч). Тук тя е заслужена от Виола Дейвис, която влиза под кожата на майката на Джордан. Дори с поддържащата си роля и с участието си само в няколко сцени Дейвис умело защитава статуса си на ЕГОТ (носителка на наградите Еми, Грами, Оскар и Тони). Актрисата краде светлината на прожектора във всеки един кадър и безспорно успява да продаде и защити твърдението, че зад всяка велика личност стои една жена и най-често тя е майка му.
Ако изключим може би една от най-добрите (в последно време) вдъхновяващи речи, характерни за спортния филмов жанр от страна на Деймън, безспорно в диалозите, в които Дейвис участва, се крият душата и най-смислените моменти от филма. Най-въздействащата реплика във филма остава „Една обувка става обувка в момента, в който някой стъпи в нея“ и тя е споделена от Дейвис и Деймън. И докато от страна на Деймън думите звучат като отговора за сключването на сделката за модела Аir Jodans, която ще спаси кариерата му и Nike, то в устата на Дейвис думите говорят най-вече за вярата на една майка в сина ѝ и неговите възможности.
Убетителната носталгична атмосфера е също един от работещите елементи във филма, които правят 2-часовата лента толкова приятна за гледане. Вече от няколко години се забелязва тенденцията на връщането към любими персонажи, така наречените прикуели, игрални адаптации, рестарти на франчайзи и всякакви други формати, които ни връщат към „доброто старо време“. Въздушния не се различава по това в никакво отношение. От самото начало ние сме въвлечени в 80-те, като филмът започва с монтаж на касети, рубик кубчето, настолната игра Trivial Pursuits, филма Роки и всичко осемдесетарско. И ако пощенската количка в офиса, записаните на касетки мачове или телефонните кабинки пред супермаркета не успяват да въвлекат аудиторията в далечното десетилетие, то саундтракът не пропуска тази възможност във всеки момент от филма.
Ако се абстрахираме от усещането, че този филм в някаква степен е една голяма реклама на Nike, а това не е трудно, защото на всички ни е пределно ясно (казвам го, носейки своите маратонки на фирмата), че Nike отдавна не е онази компания, която се чуди как да спаси баскетболния си отдел, оставаме с може би първия истински позитивен филм за годината. Филмът на Афлек може да не е най-оригиналната продукция, която сме гледали. Историята в нея даже може да се определи като шаблонна и предсказуема, но е такава, която взема плюсовете от всеки отделен елемент. Комбинацията от безупречната игра на актьорски състав, усещането за носталгия от визуалните елементи и саундтрака, перфектният баланс между драма и комедия на сценарно ниво ни оставя с един почти блестящ продукт. Ако трябва да синтезираме качествата на филма в едно изречение, то Въздушния наистина се оказва глътка свеж въздух.
