Предлагайки ми да направя това интервю, ме попитаха плашиш ли се от Карбовски. Трябва ли някой да се плаши от Карбовски?
Не трябва никой да се плаши от Карбовски. Трябва да се организират концлагери за хора, които четат само вестници, слушат чалга и не знаят кой е Брьогел. Трябва да има расизъм на интелектуална основа и понеже аз ще го основа, критерият за интелигентност ще бъде доста нисък (бурен смях).

Сега по същество. Що за книга е Проект Троица?
Сътворихме я по най-необичаен за нашите литературни граници начин. Докато се забавлявахме с веществата и жените, които ни забавляват, си имахме протоколчик. С нас винаги имаше страничен човек, който много ни обича или пък чисто ново момиче, което не познаваме и записва разни мъдри наши мисли. Две години правехме тези събирания, пишехме по салфетки и ги събирахме в една кутия.

Значи протоколчикът всеки път е бил различен?
Да, естествено, жената се сменя. Понякога сме били и сами и просто си драскаме. Случваше се на най-различни места.

Разбирахте ли си после какво сте писали?
Да, повечето се разбира, макар че с пиянския почерк понякога има проблем. Включили сме и sms-и от нашия приятел Аци, третият човек от групата. После бяхме обвинени, че това е твърде добра поезия, за да е толкова спонтанна. Ние сме толкова добри, че и спонтанността ни е гениална и всяка реплика си е готина сама по себе си. Пък и стихотворенията са от по няколко реда. Освен това Калин Терзийски-Кайо е единственият истински поет в тази страна. Единственият реален, жив на пипане. Той е написал Хербаризираният човек (каквото и да е това?– бел. авт.)

Ще представяте книгата в понеделник в Даухаус, какво ще има там?
Евтин алкохол и много красиви, скъпи жени в една стара сграда, която ще бъде взривена в края на април. Тя всъщност представлява нашата стара литература. Даухаус е бивша фабрика, продукт на соцреализма, която ние облагородихме през последните няколко години. Всъщност сме ходили там само няколко пъти да пием, но все пак я облагородихме. Върху развалините на соца, на старата литературна фабрика, ще основем ново литературно движение.

Явно много сте й набрали на „официалната” българска литература…
Няма „официална” българска литература. Има официална българска мастурбация.

Ти се прочу с Егоист, който вече се трансформира в Его. Защо те няма в пилотния му брой?
Чакам предложение за хонорар. Пишех в Егоист от четвъртия му брой и съм много комерсиален представител на мегакомерсиалния ъндърграунд. Онова беше списание на новото поколение, докато сега ще бъде success story.

Аха, таргет слоганът му е “за успелия мъж”, ти как се вписваш в него?
Ми не съм много успял, но все ще намеря чекмедже, в което да се набутам. Като ми видиш ипотеките и тиража на книгите, ще разбереш нещо много простичко?– всеки пенсионер с тристаен апартамент в Младост е по-богат от мен.