Вход не за всички, не за всеки. Само за умопомрачени

1 (1023) е означението на броя, който днес, 8 април, излиза от печатницата. Отвъд статистиката – това число е натрупана памет, труд и отдаденост на хората, започнали мисията на ПРОГРАМАТА преди 24 години и реализирали 1022 издания до момента. 

След известна пауза ние имаме честта и голямата отговорност да продължим тази мисия. Не започваме от нулата – стъпваме върху основи, положени от хора, които преди десетилетия са вярвали в същото, в което вярваме и ние днес: че културата има нужда от платформа, която да дава глас, да достига до най-далечните улейчета, да бъде споделяна. ПРОГРАМАТА излиза отново в печатен формат – не по инерция, а с осъзнатата убеденост, че общността на идеите има нужда от своето физическо, осезаемо присъствие. Във време, в което всичко е толкова ефимерно, печатът остава – като жест, като артефакт, като свидетелство за онези, които създават и съхраняват диалога жив. 

Културата не е привилегия, а необходимост. Тя е брънката, която държи под строй иначе първобитната ни и крайно агресивна природа. Тя е онзи жизненоважен механизъм, който ни учи на съпричастност, създава връзки между цели светове, дава смисъл на общуването и някак успява да осмисли времето ни, отредено на тази земя. 

В този (не)първи брой имаме удоволствието да ви срещнем с всички онези личности, които се грижат да сме по-човечни и толерантни чрез финия език на изкуството. Всички те са темата на броя. Артисти, куратори, мениджъри, директори, журналисти и независими творци правят, пазят и отстояват творчеството и смисъла му в обществото. Те създават и поддържат пространства за изразяване, за споделяне, за преживяване и доказват, че животът е флуидна материя, неподвластна на всекидневните баналности. Често чуваме, че културната сцена се концентрира в столицата, затова ни позволете нашите страници да опровергаят клишето, че извън София не се случва нищо. Те ще ви отведат извън пределите на големия град, в места, където тя процъфтява благодарение на упоритите хора, които ѝ се посвещават. Разглеждаме както ролята на държавните културни институти, така и енергията на независимия сектор – този, който се изгражда с воля, с риск, с отдаденост, въпреки всички трудности по пътя. С известна доза умопомраченост. Благодарим на всички за светлината, за черновите и най-вече за постоянното и неуморно присъствие.

Всички културни точки, на които може да откриете броя са ТУК.

Този проект е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура