Идваш от снимки, какво снимаш най-често?
Реклами – в тях има средства и ако някой обича да снима, най-безопасно е да снима реклами. Разбира се, формата е кратка и това много ограбва, но снимачната практика е безценна – сюжетите се менят, задачите са много разнообразни. Аз имам много висок критерий по отношение на киното и още не съм понечил да снимам филм. Не защото няма средства, а защото не се чувствам готов. И в този смисъл проблемът на българското кино е, че други неготови хора снимат.

Изпревари ме, тъкмо щях да питам не е ли крайно време да пробваш филм?
Там е работата, че не искам да се пробвам. Сигурно ще снимам, но когато съм 100 % убеден в това, което искам да заснема.

Технически или по-скоро сюжетно?
Съдържателно като история. Сценариите на българските филми винаги са много назад от това, което се случва в момента. Всички се връщат към комунистическото минало или посткомунистическите травми, но това е дотегнало. Аз мечтая за съвременен български филм, който говори за деня, в който живеем, но по наистина проницателен и талантлив начин.

Съвсем ли не си попадал на подходящ текст?
Може би единствено Естествен роман на Георги Господинов.

Ти би ли опитал сам да напишеш сценарий?
Да, даже имам някакви нахвърляни неща. Но пак казвам, това е нещо много отговорно и ще снимам тогава, когато наистина съм готов. Много български филми се появяват, без да са пожелани от никого и защото някой е решил най-после да снима. И, докато писането е твърде евтино занимание, дори филмите с малък бюджет са всъщност много скъпи. И някак си е неморално да се похарчат тези пари. Аз страдам всеки път. Дали са 200, 500 хиляди или един милион – те са похарчени на вятъра.

Кога страда последно?
Не мога да говоря неуважително за колегите си. Но според мен, макар и да съм по-млад от повечето режисьори и нека не звуча непочтително, не е задължително да има българско кино. Задължително е да има добро кино. Имаше истерия, че българското кино умира и дайте да снимаме. Трябва да сме по-спокойни. България е част от света, нека говорим за киното въобще. И щом има кино в света, да сме спокойни. Не може да се снима така, само за да има нещо. Рекламата, колкото и подценявана да е, отговаря на реална нужда – на рекламодателите и на публиката, която разбира какво се е появило на пазара. И в този смисъл е чистоплътно занимание. Имам чувството, че никой от киноавторите не надава ухо какво се таи като дълбоко очакване в публиката, а всеки е загледан в целта си напук на всичко да заснеме нещо. А добрият филм винаги отговаря на истински копнеж у зрителите, с които творецът е в невидима, но реална връзка.

Някой чужд филм, който си харесал наскоро?
Почитател съм на Педро Алмодовар и неговият филм Завръщане много ме впечатли в близкото минало. Бих споменал и всякакви холивудски продукции начело с Троя например, доста подценяван от българския кино елит, дори и от световния. Именно тези предубеждения убиват сетивата, трябва да се освободим от предразсъдъци и да не делим киното на холивудско, европейско, нашенско. Най-различни филми могат да бъдат добри – от Умирай трудно 4 до Алмодовар или Отбивки на Алекзандър Пейн.

Тези дни гледахме един твой нов музикален клип – Не изчезвай на Невена Цонева, и направо не си познахме столицата?
Погледната от подходящ ъгъл, София е красив град.

Как си избираш на кого да направиш клип?
Снимам само тогава, когато действително песента ми харесва и когато съм повярвал на изпълнителя. Тогава е лесно. Невена хората я поискаха още в Music Idol. И бях спокоен, че започвам да се занимавам с нещо, което е желано. Има нагласа, празнота в пространството, която се запълва по талантлив начин. Появата на Невена представлява нещо такова. И това, което аз правя, за да стане хубаво, е да не преча.

Е, много си скромен.
Оставям се да ме обземе това, което идва срещу мен – песента, изпълнителят. Гледам да го заобичам и да му повярвам. Хората едва ли виждат моя почерк, те познават, че съм го снимал аз, защото не съм попречил на този изпълнител да бъде себе си.

Често снимаш черно-бяло, не мога да не те попитам за това.
Това не е естетически избор, а е избор, свързан със смисъла. В черно-бяло като че ли човек се концентрира повече върху посланието, отколкото върху дизайна. Да разказваш в цветове също е много интересно, но е много по-капризно.

А какво се случва с теб в театъра?
Куклен дом продължава да се играе в Армията. А Ивайло Христов ме покани в частния Модерен театър, където приех да поставя в малката зала един текст на Бергман, върху който в момента работя. И най-вероятно ще работя с Ирини Жамбонас, с която отдавна искам това да се случи.

Моноспектакъл ли ще бъде?
Не, но камерно – с четири-пет актьори. Не споменавам другите, защото още не съм говорил с тях. Би трябвало да сме готови късната пролет.