Виелица в голямата си част е безнадеждна – зима е, навън се вихри снежна буря, а един доктор се опитва да се добере до селце, в което е избухнала епидемия от болест, превръщаща хората в чудовища. Разболелите се от нея не могат да бъдат спасени, но тези, които все още не са се заразили, трябва да бъдат имунизирани. И докторът носи ваксина. Но докато се опитва да изпълни дълга си, води непрестанна борба със стихията, с обстоятелствата, със собствените си слабости.
Една от отправните ми точки беше разказ на моя покоен дядо. Веднъж те пътували през зимата с шейна от съседното село – било е още преди войната. Започнала снежна буря и през нощта объркали пътя, макар че били съвсем близко. През цялата нощ секли дъски от шейната и поддържали малък огън. Така издържали до сутринта. След това бурята утихнала и те потеглили. А, да речем, в Нурилск, започне ли снежна буря, хората не могат да излизат на улицата. Дори да отидат до магазина, тъй като бурята ще ги захвърли извън града. Бунтът на вещите в повестта символизира, без съмнение, битовата неподреденост на руския живот и в това няма нищо преднамерено. Колкото пъти съм слушал за замръзващи на път пътници, толкова пъти е ставало дума за нещо, което задължително се чупи или поврежда. В това се състои метафизиката на мястото, в което живеем. Тук има много счупени неща. Тук е повредена държавната машина и не е възможно да бъде поправена, споделя Владимир Сорокин. Затова бунтът на вещите преследва героите по време на цялото им пътуване – многократно чупещия се плаз на шейната, губещите се пирони и редица други неприятности.

Владимир Сорокин
Книгата на руския писател Владимир Сорокин, публикувана през 2010, е класическа утопична и пост-модернична повест.