Какво даде началото на Брас асоциация?
Брас асоциация е идеен проект. В един момент с Мишо Йосифов решихме да включим нашите ученици в онова, което вършим. По този начин освен уроци по тромбон и тромпет започнахме да им даваме и работа. Редно беше и ние да изискваме нещо от тях, а именно да създадем бигбенд. Получи се – момчетата отвориха много повече сетивата си и започнаха всякакви проекти. Така поеха инициативата да разучават различни стилове музика.

А какво ви провокира да направите фестивал?
След като се занимавахме с милиард проекти и предавания, певци и певици и какво ли още не, дойде моментът да кажем кои сме ние и какво правим. Да заявим – “Това е нашата марка, нашето мото”. Реших, че е най-редно да стане под формата на BraZZoBraZZie. Идеята е да съберем всички тези проекти на едно място, да покажем най-добрите. Да направим няколко концерта и с диджеите, с които най-много сме работили. Да стане купон.

Не станаха ли много фестивалите в България?
Да, много са. Но джазови няма. Имаше едно време, преди 1989.

Как се пазиш да не прегрееш с такава натоварена програма?
Не си почивам. Няма тишина. Имам две деца, а от понеделник имам и куче. Свиренето не ме изморява. Изморява ме това, че не ми остава време да седна да свиря за себе си. Но пък сам съм избрал да е така.

Можеш ли да си представиш живота си по друг начин?
Даже не ми хрумва какво друго бих правил… Обаче виж само колко много хора започнаха да се занимават с музика. В повечето случаи нищо не се получава. Някакво празно бръщолевене. Всеки може да хване една китара и да дрънка, но това не го прави музикант. Можеш да измислиш едно хубаво парче, но това пак не те прави музикант.

Говориш за “музикант” като за титла, която трябва да се заслужи.
Първо научаваш езика на музиката, след това започваш да пишеш според каноните на това, което си научил… а накрая започваш да злоупотребяваш с тях, хаха. То е като говоренето. Малко са гениите, които се научават сами, но аматьорите, които твърдят, че нямат нужда да учат, са много. Даваш ли си сметка колко много “музиканти” има? Колко хора се явиха на онези музикални телевизионни формати? И какво става след това с тях? Спомням си Катето Евро в джипа на Оркестър без име, която искаше да пее, но като се запозна с италианеца, заряза всичко, тръгна след него. Пълен ташак е с тая работа в България. Важно е да се помни, че това е професия, призвание.

Заслужава ли си тази професия?
Да, макар че имам приятели, които свирят музика, която никой не си позволява да прави. Заприличали са на отшелници, обаче продължават да ровят – вярват, че ще постигнат някакво съвършено. Публиката им е малка, почти никой не ги знае, но ако седнеш да ги послушаш, ще чуеш колко дълбока философия има в това, което правят.

Как може човек, който се информира от медиите какво да харесва и къде да ходи, да открие такива места и проекти, за които говориш?
Първо, трябва да я има вътрешната потребност. Като обикновен потребител има места, на които знаеш, че няма да отидеш. Точно там трябва да се ходи, защото на такива места можеш да получиш тотално различна гледна точка. Така обогатяваш себе си, речника си. Трябва да имаш разнообразие. Не можеш да гледаш само комедии, да ходиш облечен само в бяло или да ядеш едно и също нещо.

Ясно е, че няма формула за успех в музиката, но все си мисля, че поне някакъв принцип трябва да има.
Когато един аудиовизуален артист иска да представи музиката си, трябва да намери най-близките до него думи и асоциации, след това да я облече във форма, с която да я представи на публиката. Всичко това е една непрекъсната проекция напред във времето, която има за цел да постигне някакъв определен ефект, образ, който искаш хората да разберат. Това беше MTV. За артисти като мен визуалното не е толкова важно. Искам хората да ме познават по това, което свиря.

В колко дни от седмицата свириш някъде?
Почти всеки ден съм на сцена. А това е много – трябва да редуцирам броя на концертите. Участвам в 10‑11 проекта. Напълно достатъчно е да се появявам на сцената с всеки проект по веднъж месечно и вече съм напълнил календара.

На каква сцена ти се свири?
Бих свирил навсякъде. Дори на улицата. Там хората са близо и разбираш дали това, което правиш, е добро. Ако е, можеш да блокираш Витошка от народ.

BraZZoBraZZie е в Sofia Live Club, 10-12 февруари, 15лв за един ден, 35лв за трите дни от eventim.bg
Пълната програма на фестивала e на programata.bg