Колко често историите около нас са достойни за разказ? Колко често около нас се случват истории, които си струва да бъдат разказани? Колко малко ни трябва, за да се превърнем в главни герои в една история? Като онова семейство, което се опитва да продава био ябълки и се чуди защо плодовете горчат или като онзи мъж, който влиза в кварталната бръснарница и излиза с прическа според модата в Багдад през 80-те години.
В сборника с разкази
Висока облачност на Оля Стоянова историите се случват тук и сега. И в тях има и ирония, и дълбочина. Група алпинисти зяпат облаците и мечтаят за високи върхове, докато почистват прозорците на високите сгради, а един безработен философ кротко наблюдава как назряват революциите и говори за смисъла на живота пред смаяните погледи на пътниците в един трамвай…
Висока облачност събира разкази, писани през последните седем години, които ни разхождат от Женския пазар в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където небето изглежда огромно.
Колкото до високата облачност – тя в повечето случаи предвещава хубаво време. Високите облаци приличат на морски вълни, на пера и дълги разтеглени нишки, подобни на паяжина. Те са красиви, обикновено се движат бавно и в повечето случаи от тях не вали.
Висока облачност е в книжарниците от изд. Жанет 45, цена: 13.99лв.
