Общо взето досаждах на всичките си познати със силни мнения и съвети за това как трябва да се отглеждат децата и те ми казаха, абе я седни и го напиши това нещо.
Близо до бебето хвана една вълна, която идваше – изобщо не си представям, че това са мои открития, които аз въвеждам. Просто трябваше някой да ги събере на едно място и да ги изрази.
Преди да имаш деца мислила ли си върху това как искаш да ги отглеждаш?
Не съм се замисляла по този начин, но имам много ясни спомени от моето собствено детство и през цялото време виждам нещата от двете страни.
Имаш ли сблъсъци с хора с по-крайни мнения?
По тези теми е трудно да срещнеш човек без ясна позиция и визия. Но това е съвсем нормално.
Откъде идва увереността, че правиш най-доброто за децата си?
Не мога да съм убедена, че моят начин е съвсем правилен за всички хора, но знам, че е правилният за мен и го усещам – донякъде с инстинкт, донякъде на базата на нещата, които съм прочела. Това е цялостна визия за това как си представям, че искам да изглежда светът.
Това, с което сме свикнали, е до голяма степен по инерция – не е защото хората имат ясна позиция, че така трябва да се отглеждат децата, а просто възпроизвеждат модели – от собствените си родители, от обществото, в което живеем, въртят се неща от страшно отдавна и се смятат за нормални.
Ако сравниш България и Швеция, където си живяла достатъчно, какви са разликите?
Има големи разлики и това е по-скоро разлика в моделите в Северна и Южна Европа, Европа и Америка. Всичко онова, което започва да се случва сега във взаимоотношенията родители-деца в България, в Северна Европа е започнало през 70-те години на 20 век. Става дума за преосмисляне на тези властови отношения, с които сме свикнали. Всеки човек да има достойноство и да има равнопоставеност в изразяването, децата се възприемат такива, каквито са – там никой не им забранява да вдигат шум, да се катерят и да изразяват детската си природа. Никога няма да чуеш родител да шътка на детето си в магазина например или да му се скара. Шведите никога не наказват и не засрамват децата си нито в семейството, нито в детската градина или училище.
Ако видиш насилие над дете, как ще реагираш?
Такива сцени ми въздействат емоционално и сигурно ще се опитам да обясня, че това не е редно, особено ако става дума за физическо насилие. Иначе, ако е ежедневна ситуация, която аз не приемам, като например фрази от типа: кога ще престанеш да правиш каквото си искаш, казано със злобен тон, тогава не бих се намесила. Просто би ми станало тъжно.
Означава ли, че ти никога не си удряла собствените си деца?
Ами не съм. Не, че не е имало моменти, в които да ми е идвал импулс за това, хаха, но се опитвам да ги уча да намират адекватен начин да изразяват гнева си, когато са ядосани, и трябва да им давам пример.
Най-глупавият стереотип, с който си се сблъсквала?
Това, че детето се опитва да се налага над родителя. Възприемането на отношенията родител-дете като една непрестанна борба за надмощие ми се струва глупаво. Това, че ако ти не се наложиш със сила над детето си още с раждането, то ще ти се наложи.
Какво очакваш от предстоящия форум Родителство?
Надявам се да се съберат достатъчно много хора на едно място, защото вече има една голяма критична маса от хора, готови да променят нещата в отношенията с децата. Надявам се да се съберем хора със сходни интереси, да контактуваме и да се движат нещата напред. Почти всички, които се занимаваме с организацията, сме родители на малки деца и като се виждаме и децата са покрай нас, коментираме и си говорим колко е важен начинът, по който отглеждаме децата си за обществото, и ако искаме нещо да се промени в по-широк мащаб – начина, по който се възприемаме хората един друг, трябва да започнем оттук.
Какво можем да научим от децата си?
Много неща. Те ни дават друга гледна точка за света и могат да ни отговорят на много въпроси, които си задаваме за самите нас.
Форум Родителство е в Модерен театър, 25 септември, 10:00-17:00, предварителна регистрация на gorichka.bg – 20лв за един или 30лв за двама, на място – 30лв на човек
