Сега трябва майсторство. Трейлърите вече са изкуство, а един от топ артистите в жанра е Марк Уулън. Неговият бутик за промо шедьоври Mark Woollen & Associates е сред десетките в бранша, но и сред единиците, които подписват кампании за Оскар-претенденти, превръщащи се в Оскар-носители. Монтажист е от 19-годишен, а на 22 създава трейлъра на Списъкът на Шиндлер. В портфолиото му са кампаниите на Социалната мрежа на Финчър, Юношество на Ричард Линклейтър, Завръщането на Иняриту и куп други истории, заради които сте ходили на кино през последните години. След като сте гледали трейлъра. Марк избягва летните блокбастъри, за сметка на есенните сериозни истории и рядко посяга към тв сезони. Подходът явно е правилен и го държи на върха с най-голям брой номинации и статуетки от Golden Trailer Awards. Да, и такива има. На 6 юни в Бевърли Хилс за 18-и път те ще посочат отличниците в над 80 категории – от идея през монтаж и графика до оригинална трейлър музика.
А музиката може да е всичко. Или поне 70-80% от добрия резултат, смята Уулън. "Трейлърът е ритъм, движение и усещане – трябва да уловиш точно тези неща във филма." Понякога му се налага да ги търси само между редовете на сценарий, друг път – в суровите кадри, които получава от снимачната площадка всеки ден, а в луксозния случай разполага с готовата продукция. Тогава спира звука и дебне за важни елементи, като понякога зарежда филма да върви отзад-напред. "Къде са ключовите моменти – онова орбъщане на глава, онзи поглед, беглата усмивка? Оглеждам се за онези части от секундата, които ме връхлитат емоционално и знам, че това са моите трейлър кадри."
Монтажът може да се нареди в главата ти за секунди или да отнеме седмици прескачане между идеи. В Завръщането Уулън бързо намира своите визуални кукички, но пък аудиото, на което да ги закачи, му убягва. Как звучи филм с много кинематографична красота, безкрайна човешка болка и малко диалог? Няма такава песен, затова Уулън създава мелодия, с която да ни подготви за историята – наслагвайки напрегнатото дишане на Леонардо ди Каприо и звука от пронизваща земята лопата. За трейлъра на Социалната мрежа пък от айпода му сама изксача Creep на Radiohead – Уулън превърта песента от години и един ден случайно чува, че тя залепва перфектно на поведението ни в социалната мрежа и лудостите около създаването ѝ.
Човек ще реши, че ухо и око за ритъма е всичко, но има и още нещо: мярката. Схващаш, че е прескочена след края на 3-часов филм, в който няма нищо повече от историята в трейлъра, защото преди време някой е направил преувеличено вълнуващ сбит преразказ, за да те впечатли – и е успял. Така в боксофиса влизат незаслужили артисти, но това е положението – Холивуд не приема рекламации. За да няма разочаровани на финала на филма/сериала, трябва морал в професията и Уулън се е заклел да го спазва. До него са колегите му от Trailer Park (работили по Странни неща, Жената чудо, Книга за джунглата), Wild Card (с Американски снайперист, Великият Гетсби) и Buddha Jones (Дюнкерк, Пришълецът: Завет и новото То). Така се оформя топ четворката, която и тази година спори за най-важните бройки Golden Trailer Awards.
Половината от категориите на наградите са за трейлъри на тв продукции – този път водят Големи малки лъжи, Зловеща семейна история и Last Week Tonight. Когато става въпрос за нов сериал, формулата най-често е класическата три-актова схема: в до-60-секунди влизат героите и средата, след това – конфликтът, и последен – моментът, който го обостря. Когато обаче милиони са напрегнати от месеци след последния епизод от минал сезон, трите стъпки отиват на кино и са заменени от лавина с графични тийзъри, снимки на фрагменти от сета, мини-трейлъри и чак най-накрая – официалния клип, който надъхва спекулантите и свири по нервите на феновете. Да, Игра на тронове.
От прости клипове със суперлативи с главни букви през екшън монтаж под познатото "В един свят…" с гласа от над 5000 трейлъра – Дон Лафонтейн, до днес промо клиповете са изминали доста път и попадат във все по-натоварен трафик. И ние с тях. Сега чакаме годините да измъкнат от задръстването онези, които виреят във всяка среда – без контекст и отношение към времето. Пуснете си трейлъра с асансьора за Сиянието на Кубрик, този на Пришълецът от 1979 или пък на Чудовищно на Мат Рийвс и ще усетите за какво става въпрос – преди, сега и завинаги златни.
