Преживявайки премеждия, разговаряйки и спомняйки си, те стигат до основанията на своя живот. До идеята за смелостта и мъжеството – въпреки всичко. Смелостта, която не чака награда от живота, която е готова да се надсмее и над самия живот, за да го накара накрая сам той да тържествува. Над страха, отчаянието и безсмислието. Двамата приятели са истински Герои на нашето време, израстващи от собствената си пепел. В която естествено пробляскват и въглените на миналото. Търсенето им – на смелостта и на надмогването над отчаянието – минава през екзистенциализма, християнството и личния спомен, за да стигне до прости, изкристализирали житейски истини. Не случайно романът носи подзаглавие – Упование за обезсърчените. Той е едно препускане през времето и през съдбите – с търсене на нови устои за разклатения от бурите на съвремието Живот.