Концертът на Public Enemy в София ще бъде част от турнето в чест на 20-та годишнина от издаването на третия ви албум Fear of a Black Planet. Всички песни от него ли ще изпълните?
Повечето. Ще чуете най-известните ни парчета от това издание начело с Fight the Power, 911 Is a Joke, Welcome to the Terrordome, Burn Hollywood Burn и т.н., но и много други хитове от цялата ни кариера като Bring the Noise, By the Time I Get to Arizona, Don’t Believe the Hype, Time Bomb… За нас ще бъде огромно удоволствие да дойдем в България и искаме да предложим на публиката един от най-грандиозните рап спектакли, на който е ставала свидетел.

Колко време ще продължи концертът ви?
Колкото ни отпуснат, хаха! Сериозно, ако ни дадат един цял ден, ще бъдем на сцената от сутринта до вечерта.

Звучи страховито… А в какъв състав ще ви видим?
Ядрото на групата сме си все така аз, Flavor Flav и DJ Lord, а заедно с нас ще дойдат и помощниците ни от S1W (Security of the First World), предвождани от Professor Griff. Ще бъдем общо 7 или 8 души.

Ще ни зарадвате ли и с интересен мърчандайз, примерно с още топлия ви ретроспективен бокс сет Bring the Noise?
Бихме искали, но не мога да обещая нищо, тъй като проблемите с пренасянето на всичките тези кашони от Америка до Европа са огромни. След 11 септември авиокомпаниите затегнаха режима с багажа ужасно много и няма как да вземем с нас нищо повече от нещата от първа необходимост… Но има време дотогава – може да измислим нещо.

Какво по-точно съдържа Bring the Noise? Доколкото знам, става дума за аудио- и видеоматериал само от по-новата ви история.
Да, може и така да се каже. Включили сме най-големите ни хитове и още тонове изненади от последните 12 години, но това е нормално – няма как да съберем синглите и клиповете от цялата ни кариера само в едно издание, тъй като става дума за кадри и записи, правени в течение на 23 години. Освен това по-старите ни парчета вече са били включвани в какви ли не компилации, така че нямаше особено голям смисъл да ги пускаме отново.
Издавате бокс сета чрез собствената ти издателска компания SlamJamz Records.

Би ли казал няколко думи за нея?
Изключително се гордея с изпълнителите, които съм взел под крилото на SlamJamz, тъй като това категорично са най-добрите и най-любимите ми съвременни хип хоп групи и певци. Освен с Public Enemy, чийто следващ студиен албум възнамерявам да издам до края на 2011, работя и със Son of Bezerk, които тъкмо изкараха нов диск, а също и с Kendo The Almost Famous и изцяло дамската формация Crew Grrl Order, която взехме с нас за американските концерти от актуалното ни турне. Мога да спомена и Heat Mob, Most Hi-Fi и кого ли още не. Разчитам най-вече на новите дигитални технологии и интернет, за да популяризирам продукцията на SlamJamz, без значение дали става дума за песни и албуми в mp3 формат или за видеоклипове, а резултатите са повече от задоволителни.

С други думи, не споделяш широко разпространеното мнение, че интернет съсипва музикалната индустрия.
Ни най-малко. Интернет е от огромна полза и за бизнеса, и за самите изпълнители. Вярвам, че след време това ще е основният начин на работа в нашия бранш – наред с концертите, разбира се. Живият контакт с публиката винаги ще бъде изключително важен, затова и непрекъснато настоявам и Public Enemy, и младите ми протежета в SlamJamz да излизат колкото се може по-често на сцена и да правят турнета.

Като изключим споменатите от теб формации, кои други съвременни хип хоп изпълнители считаш за наистина добри?
Веднага бих посочил The Roots, рапърите KRS-One и Jay Electronica и Speech от Arrested Development.

В тази връзка, преди година пусна поредния си нов уебсайт – HipHopGods.com…
Да и се гордея неимоверно с него. Това е сайт, посветен на класическия рап. В него ще откриете информация за всички важни представители в стила – и за ветераните, и за младите попълнения в жанра. Има и музика за свободно слушане онлайн, видеоклипове, новини и какво ли още не.

Говорейки за класически рап, не можем да отречем, че ти и Public Enemy повлияхте и променихте облика на този стил, но дали успяхте да привлечете внимание към проблемите на афроамериканците, за които пеете?
Да, така мисля, а и това винаги е била една от основните ни цели. В противен случай щеше да е безсмислено да пиша тези текстове и да ги пея вече близо три десетилетия. Никога не съм писал нещо заради самото писане и мисля, че посланията ни с течение на времето достигнаха до огромен брой хора. Ето, дори и фактът, че в САЩ имаме чернокож президент, бе немислим допреди десетина години, но вече е реалност. Това означава, че хората тук, в Америка, са отворили съзнанието си и са се отърсили от някои предразсъдъци. Естествено, не си правя илюзии, че това е станало възможно само благодарение на нас, но вероятно и ние имаме някакъв скромен принос, тъй като музиката е едно от най-ефикасните средства за въздействие върху масите.

Макар и афроамериканец, Барак Обама все пак е политик, а Public Enemy са известни и с антиправителствените си текстове и призиви… Какво е мнението ти за управлението на сегашния кабинет?
Определено положително. Това, което ми харесва най-много в политиката на Обама, е, че се опитва отново да превърне САЩ в част от света. Предишните ни президенти направиха всичко възможно да разрушат тотално Обединените нации и да създадат огромна пропаст между страната ни и останалите държави, което бе ужасна, но не и непоправима грешка. Мисля, че Обама е точният човек и ще се справи с оставеното му тежко наследство… или поне ще постави едно добро начало.

Да се върнем към музиката. Какво според теб е по-важно в хипхопа – римите или ритъмът и мелодията?
И двете неща са от еднакво значение, но то не е първостепенно. Най-важното е темата, за която се пее. Смисълът, вложен в думите. Ако просто редиш рими, за да звучат добре, но не влагаш нищо по-дълбоко в тях, само губиш време – и своето, и на слушателите си.

Или, ако трябва да цитираме заглавието на актуалния ти солов албум, издаден под името Mistachuck – Don’t Rhyme for the Sake of Riddlin’…
Именно. Между другото, това е една от любимите ми строфи, които някога съм писал (за текста на Don’t Believe the Hype от албума It Takes a Nation of Millions to Hold Us Back от 1988 – б.а.). Ако имаш да казваш нещо, казвай го директно, силно и ясно. Ако нямаш, по-добре замълчи.

Public Enemy са в зала Христо Ботев, 27 октомври, 19:30, 40/45/50лв