Имаш нов албум – Dust Lane, покрай който започна европейско турне и който ще имаме честта да чуем и на концерта в София на 8 декември. Разкажи ни малко повече за него.
Започнах с идеята да направя нещо различно. Албум, в който да няма нито едно инструментално парче. Творческият процес беше дълъг – отне ми около две години. Всъщност идеята ми беше да тръгна по нови, все още неоткрити от мен пътища. Опитвах да експериментирам в различни посоки. Да работя върху една песен отново и отново и в крайна сметка да се получат много и различни мелодии.

Една от песните носи заглавието Palestine, което няма много общо с космическото заглавие на албума…
Така е. Турнето, с което представях предишния си албум, ме отведе в Газа. Пътешествието остави трайна следа у мен. Затова исках да направя песен, която да носи именно това заглавие.

Поканил си и гости в албума…
Да, като цяло правя всичко сам. Затова ми се искаше в този албум да има малко повече присъствие. Всъщност, има доста присъствие, тъй като имаме цял хор. А гласът на Мат Елиът е нещо като “разказвачът”.

Със сигурност има музиканти, които уважаваш и които са ти повлияли в една или друга степен.
Без съмнение има такива. Но влиянието е било по-скоро подсъзнателно. Така че не бих могъл да ви изредя имената им.

Докато говорим за това – представи си, че си вкъщи, отпускаш се и слушаш музика. Какво ще си пуснеш – големият Лудвиг Ван или Joy Division? Знам, че имаш вкус към класическа музика, но си известен и с любовта си към рок и пънк…
Харесвам музиката независимо от стила. Вярно е – слушам много рок музика, много съвременни банди, но не обичам да слагам етикети на нещата.

Наистина – в новия ти албум има доста рок.
Да, ако слушате по-внимателно, ще видите, че песните в албума наистина се отличават от тези в предните ми издания. Мелодиите еволюират към нещо напълно различно.

Нещо като завръщане към извора?

В известен смисъл. Това е албум, който исках да направя още от самото начало. Имах нужда обаче от усамотение, от малко дистанция. И от време, разбира се. С течение на годините идеята започна да се оформя и нещата
започнаха да си идват на мястото.

Доста хора те познават най-вече от саундтрака на филма за приключенията на Амели Пулен. От дистанцията на времето какво мислиш за тази авантюра?
Ами, нищо особено. Просто това беше компилация от инструментални парчета, които пасваха на филма. Но не съм мислил нищо специално.

В тази връзка – имат ли място киното и театърът в твоята работа?
Не, абсолютно никакво.

Но в миналато си работил по театрални и кинопроекти.

Работил съм наистина, но това е защото хората познават музиката, която правя, и я харесват. Смятам, че киното и музиката са два напълно отделни свята. Знам, че могат да си взаимодействат, но за мен те са твърде отдалечени от музиката. И затова не заемат никакво по-специално място в нещата, които правя. Колкото до това дали отново бих работил по театрални проекти – времето ще покаже. Може би.

Говори се, че имаш много добър контакт с публиката си.
Да, контактът с публиката ми е много силен и в същото време много семпъл. Обожавам концертни изпълнения и затова често правя такива. Обикновено след края обичам да се срещам с хората, да говоря с тях.

А какво очакваш от българската публика?

Нямам ни най-малка представа какво да очаквам. Любопитен съм. Но скоро ще видим.

Ян Тиерсен е в зала Универсиада, 8 декември, 19:30, 40/50лв от eventim.bg