Още от времето на Талес е речено: философът е съсредоточен в размишления върху големите неща и не съзира заобикалящите го дреболии. Подобно целенасочено фокусиране върху възвишеното и игнорирането на мисленото за маловажно може спокойно да се назове лукс: могат да си го позволят само онези префинени люде, които с презрение отминават грубата действителност. Но същинският лукс, смята проф. Лисман, е именно разсъждаването върху ефимерните неща от живота: върху света на предметите за широко потребление и неговата красота; върху делника и своеобразната му естетика; върху вездесъщото присъствие на музиката и границите между изкуството, кича, обикновеното и светското събитие. Да отделиш време и размисъл върху обектите на наслада от всякакъв вид, върху тялото и неговите уловки, дори върху идолите на едно време, което вече няма идеали, и върху единственото, което все още е в пълна сила и днес – парите. Точно в това прочее е луксът – там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията; това, което – казват ни – е под достойнството й.