Всеобща история на безчестието поставя началото на ново литературно направление – магическия реализъм, – според критика Анхел Флорес, който пръв въвежда този термин. Така големият аржентински писател проправя пътя към стремителния възход на латиноамериканската литература през втората половина на 20 век, когато изгряват и творят плеяда блестящи испаноезични автори, сред които Борхес си запазва мястото на почитан и водещ талант. По думите на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса: "След Сервантес, Борхес е най-значимият автор, писал на испански език".
Всеобща история на безчестието е в книжарниците от изд. Колибри, цена: 16лв.
Всеобща история на безчестието
За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите. Доказателство е този сборник, съставен от преразказани истории за действителни злодеи, бандити и престъпления, почерпани от документални разкази, които той е превърнал в литературни с много художествено въображение, талант и великолепен стил.
Самият той споделя, че се е "позабавлявал с подправяне и преиначаване на чужди истории", сътворявайки един-единствен собствен разказ. В това първо свое произведение в проза, публикувано през 1935 след излизането на няколко негови поетически сборника, Борхес си остава поет. Макар и иносказателен, езикът му е лаконичен, с грижливо подбрани, често многозначни и силно експресивни думи. Разказите са стегнати, подчинени на ритъм, който допуска само необходимото и елиминира всичко излишно. Повествованието е наситено и увлича читателя с персонажите, едновременно пленителни и отблъскващи, с кинематографичната визуалност на описанията и с преливането между действително и измислено.
