Столицата ни става мълчалива съучастничка на една от най-великите истории, снимани в българското кино, а Първа девическа гимназия (днес 7-о СОУ), Сцената в Борисовата градина и апартаментът на ул. 11 август още помнят онези реплики: "Слушай ма, рожбо! Може да не съм голям на години, само че съм си надживял живота двойно и тройно. Ходил съм с милион момичета – с жени, и на никоя не съм се обяснявал. Затова те питам съвсем човешки – ще играеш ли с мене?". Филмът е критика към тоталитарната система, затова първоначално е бил забранен от ЦК на БКП. Любовта в него обаче успява да стигне до кинозрителите, а днес ние ви водим отново по местата, където Радо и Албена тайно се целуват, докато София, по-красива от всякога, ги гледа.

Началото

Всичко е любов е лента от 1979 на любимия режисьор Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. Историята, която Шаралиев иска да разкаже на кинозрителите във времената на "късния соц" у нас, е, меко казано, необичайна. Българската версия на Ромео и Жулиета, както я наричат мнозина, съвсем явно и твърде смело за онези години изобличава грозната страна на една система, изтъкана от противоречия, невъзможност и безизходица. Радо е момче от ТВУ, което при едно от бягствата си от училището се запознава в София с Албена. Момиче от добро семейство, примерна и различна – Албена е всичко, което Радо не може да има. Двамата обаче се влюбват – напук на системата, напук на обстоятелствата и напук на семейството на Албена, което е против тази връзка. Албена забременява, майка ѝ я принуждава да направи аборт, а когато Радо се връща за нея в София, вече е твърде късно. Майката се обажда в "милицията" да приберат беглеца, а тази влудяващо красива любов завършва по единствения възможен начин – трагично и невъзможно. Когато Шаралиев избира главните герои за своя филм, той иска това да са млади, непознати лица за кинозрителя, които да се потопят максимално в образите си. Изборът му е съдбовен. За ролята на Радо той кани Иван Иванов. Звездата на българския Марлон Брандо, както всички го наричат, изгрява най-ярко именно във Всичко е любов. Иван е висок, забележително синеок, с ореол на лошо момче, с огромно сърце и бунтарски принципи, готови да понесат всички шамари на системата, но да не предадат себе си. След филма той се превръща в мегазвезда. Историята разказва как ученички са носили негови снимки в портфейлите си, а известни актриси лично са вдигали грандиозни скандали в Киноцентъра, само и само да могат да снимат с него. Филмът остава и до днес сред най-гледаните български игрални филми – посетен е от 1 617 970 зрители, а след него за Иван Иванов се носят легенди, пишат се специални сценарии и виждаме невероятната му игра в култовите Комбина (1982), Лавина (1982), Мярка за неотклонение (1983), Нощем с белите коне (1985) и други. Янина Кашева е слабичкото момиче от Академията, в което Шаралиев моментално разпознава Албена. С дълбоките си топли очи и буден поглед Кашева олицетворява момичето от добро семейство, от което историята се нуждае. Янина обаче е повече от това. Бунтарка със силен дух, тя впечатлява всички на снимачната площадка с желязната си дисциплина и "липсата на всякакви глезотии", както споделя Шаралиев.


Първа гимназия и Борисовата градина – сцените на една любов

Когато любовта на Радо и Албена започва да се случва – в лентата виждаме някои от най-знаковите софийски локации. Красивите улици на София са невидимият герой, който играе заедно с Иван и Янина във филма. Началото на тази любов е пред сградата на известната като Първа девическа гимназия (днес 7-о СОУ Св. Седмочисленици) на ул. Цар Иван Шишман. 7-о СОУ е основано през 1879 като Първа софийска държавна девическа гимназия. С него се поставя историята на средното девическо образование у нас. След смяна на няколко локации училището окончателно се мести на Шишман на 24 април 1924, когато се полагат основите на днешната му сграда, която виждаме и във филма. От 1950 гимназията се преобразува в Седмо единно девическо училище, а четири години по-късно се обединява с мъжкото образование и става Седмо средно смесено общообразователно училище Г. Димитров. Именно пред тогавашното Седмо Г. Димитров погледите на Радо и Албена отново се срещат. Те вече са имали своето първо запознанство на онзи култов купон след изгарянето на училищните дневници. Той завършва не особено добре, както помним, за нашите главни герои и Радо идва тук, за да зърне отново онова странно момиче от купона. Тя обаче го подминава. Засегнат, Радо отива „да се раздвижи“ на друго популярно място за младежите от 70-те и 80-те години у нас – Сцената в Борисовата градина, или както тогава я наричат – Монте Карлото. Едно от емблематичните места в София – лятната сцена в Борисовата градина (също позната като "лятна естрада" и "летния театър"), е основна част от културния живот на столичани и забележителност на парка още от средата на ХХ век. Тя е построена през 20-те години и се намира между детската площадка и стадиона на ЦСКА. Естрадата първоначално е била с голяма дървена сцена, но през 50-те площадката е разширена, а формата ѝ от трапецовидна става овална. През 50-те и 60-те всеки петък и събота вечер тук свирят духови оркестри, а във филма виждаме Сцената почти във вида, в който я познаваме и днес. На зелените пейки пред нея се случва най-знаковият диалог между Албена и Радо, в които два звучни шамара, няколко изречения и последвалото водене в "стаичката в Дружба" поставят началото на тяхната връзка. Във филма Албена живее в просторен апартамент на ул. 11 август в столицата, който съществува и сега, но най-красивите си мигове двамата с Радо изживяват при едно двудневно бягство извън столицата. Кадрите са заснети в лятна вила в Бистрица на фона на есенно-зимна мъгла и много дъжд, а Иван Иванов прави един от спиращите си дъха монолози именно в тези откриващи сцени пред вилата. Той казва: "Аз не знам какво е щастие. Аз знам така – ако човек иска нещо да се повтори пак, значи му е било хубаво. Бил е щастлив сигурно. Аз от всички кражби, които съм правил, от всички пари, които съм имал, от всички мацки, с които съм си имал работа – от всичко, от всичко съм искал да се повторят само тия два дни в Бистрица. Това са ми двата най-хубави дни. Въобще!". В същата тази вила в Бистрица Боян Папазов – сценаристът на филма, държи Янина Кашева да произнесе репликите, които олицетворяват цялото разбиране на героинята ѝ за любовта. Нейните думи ви оставяме за финал, защото безпогрешно напомнят защо Всичко е любов е филмът всичко на българското кино. С блестящата игра на Иванов и Кашева, с култовите сцени от популярни софийски локации, с разказа си за онази любов. Любовта, която изглежда така: "Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз ако исках любов от тебе, щеше да стане като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като дишането. Вдишваш, издишваш, навън, навътре, без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам".