Да тръгнем от заглавието на изложбата?
Това е нашата страхотна старобългарска дума за Природа. Тя съдържа в себе си два пъти утвърждаващото есть, което означава Е. Тази дума най-точно изразява същността на природата, нейното утвърждаване. Ново-българската пък съдържа корена род, свързана е с ражда-нето. Думите на нашия език го правят свещен. Още нещо в тази връзка – погрешно е схващането, че природата е околна среда. Ние сме околни, тя е естеството. Тя е центърът на света, не ние. А в настоящия момент това е много важно. Виждаме какво се случва с природата в България и въобще.
За пръв път ли показвате свои неща?
Правила съм изложба в Германия, в град Лемго. Пак беше живопис, графики и икони. Спомням си – тогава, на откриването, имаше кметове и други представители на обществеността; задават ми въпроса: Тези икони руски ли са? Наложи се да обяснявам, че в Русия християнството е дошло от България и старобългарският е в основата на всички богослужебни езици в славянските страни.
Каква е новата книга?
Голям роман, който писах шест години и след като го завърших, ми се пририсува (смее се, бел. авт.). Заглавието му е цитат от Теодор Траянов Денят на вси надежди. Това е историята на България от Илинденското въстание до лагера Голи оток, до репресиите след Втората световна война.
Историческата тема при вас май силно доминира?
Да, и в прозата, и в поезията. Имам покана от Германия да представя стихове по тракийска митология. Намерението ми е да направя и изложба, да занеса неща, които съм рисувала на тази тема. Инициативата им е много хубава, защото е посветена на Орфей, орфизъм, траки. За жалост, ако погледнете техни каталози – траките никъде ги няма. И ако казват за Китов, че е вкарал една цивилизация обратно в историята, моето желание е чрез писането да го направя.
Откъде тази страст към старината?
Аз съм малко наследствено „обременена” – мой чичо е Данаил Юруков, който е бил кмет на Пловдив след Съединението. И в една от книгите му – Произходът на българите, се вижда, че знае неща, които го правят следовник на Раковски. Смятам, че нашият народ е изключително надарен, че знанията си ги има органично. Тъкмо защото съм живяла на Запад и съм била член на немските писатели, съм си дала сметка, че имаме неразривна връзка с древността.
Пишещите хора обикновено имат и странично занимание, което да им носи доходи. Какво е вашето?
Аз преподавам немски и с това се издържам. За мен тази работа е важна – заради контакта с младите. Надеждите ми са в тях, че ще обърнат нещо в тази страна. Имам книга, финансирана от немска фондация, защото нито едно българско издателство не пожела да го направи. А тя касае избиванията след 9 септември. Засяга неща, за които Европейският съюз казва, че трябва да влязат в учебниците. Без да е разровено миналото докрай, не може да има истинско градене на бъдеще.
Имате електронна книга с поезия. Каква е нейната аудитория?
Да, Тракйиски конник се казва, на български и немски съм я правила. Аудиторията на позията винаги е различна, но аз много я ценя. Както ценя и Интернет, който предоставя не само достъп на младите, но и достъп до младите.