Продължава да разглежда света с широко отворени очи, особено ако светът блести и намига приятелски от всяка неонова реклама – като в Южна Корея, откъдето току-що се е върнал. Заедно с отбор визуални съмишленици, подбрани внимателно от Doma Art Fest, Ясен участва в изложбите Азия среща Европа на двата континента. И още не е свалил тънките дрехи след двете топли седмици в Сеул и Дайжон.
Клубът ще има фейс контрол, заради комфорта на публиката.
Признава, че напоследък се чувства по-добре в малките клубове и в София май му липсва най-вече уютно кафене за топли разговори. Но стане ли дума за парти – готов е да покани на гости и най-причудливите горски животни. Ако не вярвате, вижте постера му за последното издание на One Architecture Week, вдъхновен от променливата съвременна бг архитектура. Или просто се наредете на опашка пред Carrusel – най-новият клуб в старото кино Централ, в чийто еклектичен стил Ясен е силно замесен.
Защо не може логото на полицията да е мишле в униформа, както в Cеул?!
Обожава кича и чипс на клечка. Умилява се от двойки, хванати за ръка и се ужасява от хора, особено полицаи, които не могат да се усмихват. Неслучайно профилът му в инстаграм напоследък е пълен с мечета. Толкова е добър, че мисли (и работи) основно в ярки цветове. Стискаме му палци скоро да прибере вкъщи и един оригинален Уорхол в неон – трябва само да извади късмет в жребия на дигиталната платформа The Andy Warhol Art Exchange.
Аз съм уверен, ведър и спокоен човек с мисия да творя и раздавам красота.
Любимият ми порок е да харча без да си правя сметка. Не конкретно пари.
В хладилника ми винаги има джин, тоник, водка, бира, студен чай, още напитки и лед.
Приятелите ми казват, че в определени случаи трябва да съм по-отговорен към работи, засягащи личните ми интереси. Давам си сметка, че понякога съм малко "над нещата”.
Онзи ден сънувах, че танцувам валс с Бой Джордж в балната зала на къщата му, а той междувременно ми показва колекцията си картини, в която преобладават мои работи.
Изкуството за мен е език, начин на себеизразяване, истинското ми аз. Думата след въздух, слънце и вода.
С удоволствие бих живял в бившата музейна галерия за модерно изкуство на Оборище 10.
Последно се влюбих в Сеул и очаквам предстоящия ден, в който ще се върна да разгърна целия си любовен диапазон.
София е и сива, и красива.
Като малък бях добро и възпитано дете, пишех стихотворения.
Обичам да нося всичко на цветя и точки. Аксесоари, шапка, шал, брошка. Не се ограничавам в комбинациите на цветове и форми.
В джобовете ми има ключове, телефон, цигари и запалка.
Не бих отказал едно питие с Дейвид Старк, ивент дизайнер и артист от Бруклин. Харесвам и намирам общи неща в мирогледа и начина му да се справя добре с миниатюрни обекти, както и с мащабни инсталации в гигантски пространства.
Вчера чух по новините, че предстоящата седмица ще е слънчево. Обичам есента да е златна.
Сутрин в огледалото виждам главния герой от моя филм.
Нещата, без които не мога са рисуването, позитивното настроение наоколо, почивните дни и съня, хубавата музика, топло и светло.
Обичам да чета каквото ми препоръчат, често по две книги наведнъж и не винаги дочитам края. Книгите, които си купувам, са за арт и дизайн.
Киното за мен е 3D книга за няколко страници преди сън.
Възхищавам се на всички работливи индивиди, които следват крачка по крачка пътя към мечтите си. И на колегите артисти.
От родителите си научих, че мога да вярвам в себе си.
Домът ми прилича на галерия. Освен мои произведения, имам работи на любими артисти и приятели.
Чувствам се най-добре сред възпитани и интелигентни хора.
Артистите, които са ми повлияли най-силно, са Уорхол, Шишкин, Дисни.
В себе си най-много харесвам умението да се изключвам от действителността и да поглеждам на нещата отстрани.
Иска ми се да бях същият, какъвто съм.
