Той е също продуцент, мениджър и ментор на прохождащи в индустрията актьори, а уебсайтът му е богат източник на полезни ресурси и практически съвети за всички, които искат да си опитат късмета в киното. Отбелязваме си наум десетте(!) му републикански шампионски титли по плуване, преди да стигнем до същността – неговата ключова роля за откриването на актрисата Мария Бакалова – българката, изнесла Борат 2 на крехките си плещи наравно със Саша Барън Коен. Скритото участие на Юлиан в аферата "Тутар Сагдиев" бе поводът да го заговорим, но покрай това научихме какво е да си неанглоговорящ актьор в чужбина и защо не трябва да чакаш мечтите да се случат от само себе си.
Какъв беше твоят принос в избирането на Мария за ролята на Тутар?
Големият успех на Мария е нещо, което много от хората в България не осъзнават напълно и не разбират колко важен е за нас не само като актьори, но и за имиджа на страната ни. Това е по-голямо събитие от САЩ ’94., което беше огромно. Борат 2 вече е най-гледаният филм за 2020 – само за първите си 4 дни събра 5.8 милиона гледания в Америка и десетки милиони по цял свят, без да броим пиратските изтегляния. Името на Мария генерира десетки милиарди импресии в социалните мрежи. Тя е първата българка, оглавила класацията за популярност на IMDb и единствената европейка, стояла на върха две седмици. Мария попадна в още една престижна холивудска класация – ТОП 10 пробива на IMDb за годината и се нареди под номер 3 по търсене, като нека имаме предвид, че нейният филм излезе току-що, а годината не е свършила. Variety също я сложи в престижната си ежегодна класация "10 актьори, които да следим през 2020". Критици, колеги и зрители буквално останаха с "пръснат мозък" от ролята, която Мария играе – смело, смешно и трогателно. Всичко започна миналата година, когато кастинг режисьорът Нанси Бишъп (на която често сътруднича) ме помоли да ѝ помогна с намирането на актриса, която да играе главната роля на тийнейджър във високобюджетна холивудска комедия. Нито тя, нито аз знаехме кой е проектът или замесените лица. Бях зает, а това щеше да е трудоемко и неплатено, но изглеждаше прекалено голяма възможност, за да я изпусна за сънародничките ми. По това време бях в Лос Анджелис и въпреки 10-те часа разлика за три дни успях да се свържа със 70 български актриси, които отговаряха на изискванията, и поисках да ми изпратят видео кастинги. Междувременно за тази роля се състезаваха още стотици момичета по света. Мария Бакалова, която без малко да пропусне шанса си, се открояваше още от първия домашно направен запис. Седмица преди първия ѝ кастинг в Лондон със Саша решихме да работим заедно. Така станах неин мениджър и ментор и преживяхме заедно травматизиращия процес на селекция, който продължи месеци.
Превъплъщението на Мария е голямо предизвикателство, потърси ли те за съвет?
Заснемането на Борат 2 беше особено необичайно заради уникалния начин, по който работи Саша Барън Коен. Още по време на третия кастинг поискаха от Мария да не се къпе с дни, което тя направи, разбира се. Наскоро разказа, че е било същото и по време на снимачния процес – преди сцени с истински хора актьорите били "парфюмирани" с нещо ужасно вонящо. По време на снимките сме обсъждали доста неща, за които нямам право да коментирам обаче, но съвети, напътствия, дирекции, идеи – това е основното нещо в професионалните отношения между добър мениджър и актьор. Друго огромно предимство при съвместната работа е моят актьорски опит в международната индустрия и умението бързо да се ориентирам в материала, стила на игра, заснемане и жанра на бъдещата продукция, което помага, когато записваме кастинги. Режисьорски е много яко да се работи с нея, защото винаги е подготвена и има изграден герой, но умее мигновено да поема в най-разнообразни посоки и го прави без его, срам или страх. Още от началото предричах, че с Борат 2 Мария ще изведе България на пет океана! Така и стана. Казах ѝ, че името ѝ ще присъства в разговорите за Оскар и ето че според големите холивудски критици тя вече оглавява листата с претендентите за най-добра поддържаща женска роля. Напълно заслужено.
Как ти самият се озова в кастовете на продукции за Amazon, Netflix, ITV, USA, Epix, SKY/HBO и Channel 4?
С визия, постоянство, вяра и доза наивност. Винаги съм знаел, че нещата ще ми се получат, но началото беше доста тежко. Двайсетте ми преминаха в постоянния страх дали ще мога да си платя наема. Живеех на кредит по-често, отколкото на плюс. Имах и "пробиви", след които не работих с години. Точно тези разочарования ме подтикнаха активно да помагам на други български артисти. Въпреки че съм изключително спокоен и търпелив човек, не обичам да разчитам само на външни възможности. Мозъкът ми винаги търси нови начини за намиране и създаване на такива. Лондон сам по себе си не е лесен град, особено ако си артист. Постоянно се сблъскваш с думата "не". Ако имаш късмета изобщо да се сдобиеш с агент и си успешен актьор, можеш да очакваш един-два кастинга на седмица. Ако спечелиш един на 25, е успех. Конкуренцията е огромна, решенията се вземат субективно, а проблемът на чуждестранните актьори е акцентът им, който драстично намалява възможността за кастинги. Самите роли за славяни обикновено имат само едно измерение и рядко са главни. Смятам обаче, че кариерата на човек се определя от отказите му. Отказвал съм главни роли в най-големите български сериали, както и на британски и американски проекти, които съм смятал за неподходящи, защото винаги съм имал визия за това накъде отивам. Намирам някои сходства между кариерата в киното и спорта. Бях спринтьор в плуването, и правя аналогия между него и актьорското майсторство. И за двете трябва дисциплина и мигновена концентрация. Като състезател винаги се представях по-добре на състезания, отколкото на тренировка. Явно спортът е помогнал на напрежението да ме фокусира.
Какво е усещането да снимаш с Ана Пакуин, Роб Лоу и Джон Хана?
Да работиш с някои от най-добрите актьори в света е страхотно преживяване. Общото между повечето големи имена, с които съм снимал е, че се държат приветливо и искат да се представиш добре. Понякога обаче се случва така те да имат десетки дубли, а за мен да останат един-два в последните минути на снимачния ден. Това обаче е в реда на нещата за нашата професия.
В кой жанр се чувстваш най-уверен?
Може би в драмата. Обожавам фентъзи и съм супер щастлив, че в момента съм част от нов огромен франчайз! Екшъните винаги са предизвикателство заради физическия елемент – каскади, бойни сцени, престрелки. Необходими са изключителна прецизност, издръжливост, координация и фокус, защото в противен случай може да стане опасно за мен и за хората, с които работя. Шпионските игри са интересни чисто актьорски, понеже, ако манипулациите са добре написани, има безброй начини, по които да се изиграят. Комедиите са най-трудни според мен, но и там вече набирам увереност, даже някои твърдят, че съм роден за комедия. За удоволствие си пускам сай фай, екшън, драми, анимации. Цар Лъв е любимият ми филм. Наскоро гледах една разтърсващо красива драма – Животът такъв, какъвто е. Плаках цял ден. Обичам смесен тип заглавия, които стават за пуканки, но носят и нещо по-дълбоко – като Междузвездни войни, Властелинът на пръстените, Матрицата, Адвокат на Дявола, Гладиатор.
Какъв е твоят метод за влизане в образ?
Oт класическите школи намирам Санди Майзнер за най-практичен и най-безопасен метод. Стела Адлер също. Новаторските антиметоди, с които ра-ботя, включват най-полезното от техните учения, преведени на модерен език и умело адаптирани спрямо развиващата се индустрия. Най-ценното при тези нови студийни системи е, че поощряват сам да намериш кое работи най-добре лично за теб. Моят подход към ролите също е комбинация от елементи – научени и такива, до които сам съм стигнал. За успешна кариера навън обаче са необходими и още знания. Например, едно от студиата, които посещавам в Ел Ей – John Rosenfeld Studio (JRS), е осоебно известно с преподаването си по "еднокамерна" комедия и "мултикамерен" ситком стил. Там се фокусираме върху дешифрирането на текста спрямо жанра и канала, за който се прави, и големината на ролята, за която се явяваш на кастинг. Това са неща, които не се учат навсякъде.
Откъде се появи желанието да споделяш опит и знания?
Мечтаех един ден да стана някой, който вдъхновява и помага на други да постигат висоти. Започнах с малки стъпки още от 2015 чрез организиране на актьорски мастър класове в София с едно от най-добрите студиа в Лос Анджелис – AMAW. Исках да докарам know-how от школата, чийто лондонски филиал ме изгради като човек и актьор. Така наречената антитехника след само 2 дни се възприемаше с възторг дори и от най-големите песимисти. Заради изключителния интерес оттогава организирам тези курсове всяка година с изключение на настоящата. Започнах да помагам и на кастинг режисьори като Нанси, които се свързваха с мен заради връзките ми в България, а и заради желанието да помагам безвъзмездно. Това, което ме стимулира най-много обаче е точно тази моя мечта – за световни успехи, единство, подкрепа и споделени мечти.
Занимаваш се също с продуцентство и мениджмънт.
Дебютът ми като продуцент е психологическият хорър The Dare, който беше финансиран от Nu Boyana Studios и спечели наградата на публиката на Popcorn Frights Film Festival във Флорида, 2019. Преди месец пък Lionsgate го пуснаха и във Великобритания. През април тази година с режисьора на филма отворихме компания за дистрибуция и продажби. Първият ни проект е игралният филм на Валери Милев Bullets of Justice, който вече е купен в Северна Америка, Германия и Япония. Идеята отново се породи от желанието ни български филми с чуждестранен фокус да се гледат навън. Съвсем скоро официално ще отвори врати и Jupiterlights Talent Management – първата българска агенция за актьори и режисьори с акцент към развитие зад граница.
Делиш живота си между Лондон, Холивуд и Варна, къде е "вкъщи"?
Чувствам се гражданин на света и най-вече варненски лондончанин. Имам куфар, сак, раница и камера, с които си пътувам навсякъде и се е случвало за 8 часа да си купя билет и да сменя континент за прослушване с режисьор ден по-късно. Всяко място ми харесва по различен начин и имам коренно различно поведение и начин на живот. Наскоро ми бе хрумнало да се преместя в Мадрид със сестра ми, но заради пандемията се прибрах в България. Важно е да правим разлика между нещата, които можем да променим, и тези, които просто трябва да приемем. Аз виждам настоящата ситуация като възможност, от която да се възползвам и извличам максималното от на пръв поглед невидимото.
Къде да те гледаме в бъдеше?
В момента снимам сериал за Sky в Лондон с един от най-любимите ми актьори и съм в ужасно драматична роля. Не мисля, че на този етап мога да коментирам повече. В началото на идната година ще излезе сезон 2 на ситкома Back по Channel 4, в който си партнирах с британските комици Мичъл и Уеб в образа на италианския тарикат Лука. Проектът, който чакам с най-голямо нетърпение, е Сянка и кост (Shadow and Bone). Сериалът е базиран на "Гриша" вселената на писателката на фентъзита Лий Бардуго. Гриша е магьосническият военен елит в измислената страна Равка, а аз играя сърцеразбивачът Федьор Камински, който е високопоставен воин във Втората армия на царството. Книгите имат огромна фен база и всякаква информация за поредицата е секретна, но аз имах щастието да гледам малко от нея и съм изключително горд да бъда част от толкова качествена продукция и от такъв талантлив каст.