Не се случва често да се срещаме с европейски благородници, така че трябва да уточним… Как е нужно да се обръщаме към вас?
За мен обръщението не е от значение. Аз съм Лаурентин, но, разбира се, аз съм и принцеса Лаурентин, към която обръщението е “Ваше Височество”.
Благородническата ви позиция със сигурност помага както при промотиране на книгите ви, така и при останалите ви дейности.
От една страна, като всяка публична личност, нося голяма отговорност за посланията, които отправям. От друга страна, титлата ми привлича внимание върху работата ми. Но не приемам книгите си егоистично, себично. За мен са по-скоро инструмент, чрез който да насоча внимание към определени проблеми, към определени каузи, с които се асоциирам.
В последните години участвате в кампании, насърчаващи четенето, както и в такива, свързани с околната среда. Защо решихте да се борите тъкмо с тези проблеми?
Докато учих журналистика в калифорнийския Berkeley University, присъствах на представянето на книга, написана от хора, които се бяха научили да четат и пишат на доста късна възраст. Това ми се стори изключително интересно явление. Десет години по-късно станах учител доброволец в Брюксел. Там срещнах други хора с моите разбирания и започнахме работата си по проблема с неграмотността – движението ни като начало бе съвсем малко, но с годините се разрасна. А грамотността е от изключително значение, защото тя стои в основата на съществуването. Това не значи просто да се научиш да четеш и пишеш, а да участваш активно в обществото, да се чувстваш уверен в себе си. Екологичните проблеми също са нещо, с което се занимавам отдавна. За мен това е абсолютно естествено, защото всеки трябва да се грижи за света, в който живее. Младите поколения трябва да бъдат особено мотивирани за това, тяхната роля е от изключително значение.
Каква е връзката между тези два наглед далечни проблемa – грамотността и екологията?
О, те са много силно свързани. Писането и четенето са основата на увереността в себе си, която пък ти дава възможност да се грижиш за другите, а също така да се грижиш за околната среда.
Не е ли странно, че въпреки половинвековния мир в Европа както западните, така и комунистическите общества не успяха да се справят с проблема с неграмотността?
Да, несъмнено е така. Това е неудобната истина и европейските правителства трябва да признаят, че са се провалили в една толкова важна задача. Вероятно причината е предположението, че е достатъчно да обучиш повечко учители и да направиш образованието задължително за всички в една държава. Правителствата просто отчетоха това като добре свършена работа, а съвсем не е така. Нужно е от най-ранна детска възраст децата да бъда окуражавани да четат на глас – звучи толкова лесно, че е лесно да го забравиш. Иначе започва един порочен кръг – хора, които не са чели като деца, го предават на своите деца. Има и много неграмотни хора, които се срамуват от това и тъй като никой около тях не говори за проблема с грамотността, мислят, че са единствени.
Кой е по-важен в случая – родителите или училищната институция?
Родителите със сигурност имат решаващо значение. Важно е училището да свърши своята работа, но ограмотяването става неимоверно по-лесно, когато детето среща интерес и усилия от страна на родителите си в същото направление.
Работата в сферата на грамотността промени ли начина, по който възпитавате собствените си деца?
Разбира се. Например много от неграмотните възрастни са депресирани, защото постоянно им намекват, че са глупави, въпреки че това не е вярно. Но това непрекъснато натякване съсипва тяхното самочувствие. Стремя се да накарам моите деца да вярват, че могат да постигнат всичко, което пожелаят. Също така искам да изпитват емпатия и да бъдат отворени към всички – защото много хора не са родени със същите възможности, както те.
Има ли светлина в края на тунела, когато става въпрос за грамотността на хората?
Дълго време се смяташе, че масовата употреба на компютри и интернет ще повлияе отрицателно на грамотността. А се оказва, че е точно обратното – за да се справяш в съвременния свят, е нужно да си доста по-грамотен от преди. Най-малкото за да намериш нещо конкретно в мрежата, да ползваш електронно банкиране или да си купиш билет онлайн. Разбира се, че има светлина в края на тунела – защото за мен чашата винаги е наполовина пълна.
Споделяте, че причината да напишете първата си книга – Мистър Фини и светът надолу с главата, е новината, че руснаците са забили своето знаме километри под ледовете на Северния полюс. Интересен повод…
Да, видях тази новина и снимка към нея през август 2007. Помислих си, че това е абсолютно безумно. Знамената са силен, почти средновековен символ – забиването му някъде означа “Това е мое!”. Но Северният полюс е твърде важен за света, затова трябва да принадлежи на всички. Но преди години никой не зададе въпроса защо се случва всичко това, а аз исках това да се дискутира. И реших, че именно гласът на децата е най-важният за задаване на такива въпроси. Така че Мистър Фини и светът надолу с главата е колкото детска книжка, толкова и за възрастни. Защото децата ще задават въпроси на родителите си, а те ще трябва добре да помислят, преди да им отговорят.
Въпреки че не е съавтор на книгата, на корицата на Мистър Фини и светът надолу с главата стои и името на илюстратора Сиб Постхюма. Очевидно той е помогнал много с цялата концепция на поредицата.
О, да. Познавам Сиб отдавна и беше нормално да работя с него. Сред рисунките му видях една, която впоследствие се превърна в мистър Фини. Дълго говорихме за историята и постепенно създадохме един цял нов свят – аз пишех, а той рисуваше героите в него.
Колко книги от поредицата има издадени до момента?
Вече работя по третата, а предишните две непрестанно биват превеждани на нови езици. Каталунски, испански, английски, български и дори китайски!
Мистър Фини и светът надолу с главата е в книжарниците от Ciela, 18лв
