Творческата връзка между двамата започва още в края на 90-те, покрай издаването на втория албум на бандата на Рос 12 Rounds от лейбъла на Резнър Nothing. Доста по-късно, обаче, Атикъс се оказва замесен в записите на Nine Inch Nails албума With Teeth (2005), като от този момент нататък е изключително важен за индъстриъл проекта. От Year Zero нататък е направо пълноправен член на Nine Inch Nails, както и продуцент на албумите, заедно с Резнър.
Като на кино
Първата работа на Рос и Резнър за филм на Финчър е саундтракът им за Социалната мрежа – още една крачка в правилната посока и за музикантите, и за режисьора. Макар и частично базиран на парчета от Nine Inch Nails албума Ghosts I-IV, саундтракът е толкова ефектен, че носи на двамата Златен глобус и Оскар. Добър старт, нали? Неслучайно за музиката към Мъжете, които мразеха жените Финчър отново се доверява на Рос и Резнър и неслучайно саундтракът им носи още една награда – този път Грами.
Слушай, Ейми
Никакви изненади – музиката към Не казвай сбогом е изцяло инструментална, мечтателна, космически тиха, индустриално начупена, с електронни пулсации и спартански изчистени пиано моменти. Чист дарк ембиънт/индъстриъл. За разлика от акцентите в саундтрака на Мъжете, които мразеха жените (кавърите на Led Zeppelin и Брайън Фери), тук няма нито вокали, нито стандартни конструкции на пиесите. Едновременно с това, музиката на Рос и Резнър не е фонова, а обсебваща, отпускаща и напрягаща, едно пътуване в мъглив и мрачен свят, което можете да предприемете дори и без да сте гледали филма.
Саундтракът на Не казвай сбогом можете да слушате онлайн или да купите на mp3, FLAC, CD или винил от store.nin.com
