Според мен няма скандал. Става дума по-скоро за изследване на човешката реакция в екстремна ситуация, която е реална и може да се случи. Това е и ситуация, която ни изправя пред мащабни истини за това какво представляваме. В този смисъл това е пиеса, определима жанрово като трагедия. Разбира се, при Едуард Олби трагедията винаги е проведена със силно иронична нотка в диалога – типичен и много силен момент в неговия драматургичен стил. Така че произведението е в комбинирания жанр на трагикомедията, но в никакъв случай – в жанра на скандала. Може би скандална би изглеждала на хора, за които табуто продължава да бъде табу.
Трагедията на различния човек ли е фокусът на постановката?
Да, както и на самата пиеса. Самотата е универсално споделима тема, тъй като всеки от нас е по някакъв начин постоянно заплашен от нея. И тази пиеса свършва с това как един човек е тотално захвърлен в бездната на самотата и неразбирането на другите и по някакъв начин осъден. Той е трагичен персонаж, тъй като го сполетява нещо, което не всички разбираме, но тази последна екзистенциална самота, на която го осъжда неговото собствено обкръжение ни кара да му съчувстваме.
Олби е известен с това, че не обича режисьорската намеса в пиесите му. Имахте ли спорове?
Поставяйки, режисьорът неизменно добавя от себе си в разчитането на смисъла. Затова този текст не е по-различен от всеки друг за мен. Разбира се, в случая имахме предварителна уговорка, която беше безусловно приета и се съобразихме с нея добросъвестно. Тя беше да бъдем максимално искрени спрямо оригиналния текст и най вече на това, което той иска да каже. Оттам нататък ние създадохме спектакъла и го прочетохме по някакъв начин. Той беше потвърден от Едуард Олби. И това, на което ни научи Козата, или коя е Силвия, е да бъдем по-прецизни в работата си по един текст, който е писан като музикална композиция и действително се съпротивлява, когато тръгнеш срещу него.
Кое беше най-ценнто и интересното за теб в работата по постановката?
Това е пиеса с изключително висок заряд, наситен с действие и смисъл. Тя е интересна като ситуация, съспенс и напрежение, а, от друга страна, е изключително интересна като текст и смисъл. И когато една пиеса постигне двете неща, тя става най-желаното нещо за режисьора. Тъй като му дава възможност да използва и развива максимално драматическата ситуация, а от друга страна – да може да разсъждава над битието.
Премиерата на Козата, или коя е Силвия е в Народен театър, Камерна сцена, 11, 13 и 14 октомври, 19:00