За кожата и нейната употреба след смъртта

С изложбата Занаятчиите на София, част от цикъла Невидима София, Програмата завършва своето пътуване през времето и пространството на столицата, като този път обръща внимание на хората, посветили себе си на това да съхраняват нейната идентичност и традиции – това са занаятчиите на София.

От 21 ноември до 5 декември на Сцена Централни хали с кадрите на Деян Йорданов разкриваме техните лица, ателиета и изделия, които свидетелстват за непреходното изкуство на ръчния труд.

Работилницата прилича на стара карта, от онези, на които светът изглежда подреден по съвсем различен и тайнствен начин.  Агнес се труди и вдъхновява между реалностите на живота и смъртта, тя претворява тела, за да ги ползват други тела. Нейното изкуство носи усещане за шаманизъм и мистерия. Тази жена е дизайнер в кожено-галантерийната индустрия от 30 години, в които е развивалa и обогатявала занаята си. Тя го предава и на поколенията след нея през контекста на тяхното съвремие. Програмата отново си намери майстора в търсенето на интригуващи парчета от града в лицето на тази невероятна занаятчийка.

Виждаш ли своето изкуство като един вид наследство? Как би описала опита си да предадеш знанията и любовта си към шиенето на децата си?
Тази професия е наследство от моите родители. На моите деца съм им дала част от този инструмент на силата, за да могат да бъдат свободни. Дълго мислих и разбрах, че всеки си има свой път. Ако родителите се наслаждават на труда си, не е нужно да обременяват децата с бизнеса си. Децата, ако имат нужда да научат повече и да го живеят, сами ще дойдат един ден. Иначе калъфи за тютюн вече правят със затворени очи, но да ги науча беше трудно – голямо съпротивление! Сега и двамата готвят. Упражняват професията на баща си.

В процеса на предаване на този занаят на младото поколение кой е най-трудният урок, който трябва да научат? А има ли нещо, което те учат теб?
Преподавам на деца от 5 до 15 години. Има деца с талант, сръчни и изобретателни; от тях получавам вдъхновение. Това, което се изисква в тази професия, е търпение, а за децата това е нещо авангардно, предвид забързаното време, в което живеем!

Представи си, че можеш да избираш място навсякъде по света, където да представиш своите изделия – къде би било това? Може би не е просто физическо място, а състояние на духа или особена среда?
Работя в тази сфера от 33 години. Нямам амбиции, по-големи от доволните клиенти, които идват при мен вдъхновени от произведение, което са видели „случайно“ някъде.

Кожата сама по себе си е материал с история и „памет“. Има ли конкретни моменти, когато усещаш, че работиш не само върху предмет, но и върху нещо, което разказва история, и твоята роля е просто да я освободиш?
Кожата е продължение на същество, което носи дух. Има „мъртви“ кожи (лошо обработени) и „живи“ кожи. Трябва да имаш усещане и връзка с невидимото, за да можеш да се свържеш с духа на животното и да продължиш пътя му. Коженото изделие, създадено от правилния материал и човек, може да бъде инструмент на силата, да подхранва човека и пространството, до което се докосне. Напоследък правя калъфи за инструменти и виждам, че на олтарите им стоят!

Изпитваш ли някакво чувство на вина относно материала, с който работиш? Как се снабдяваш с него и какъв е процесът в стъпки на твоята работа?
Работя само с кожи от животни, които са част от веригата на хранителната индустрия. Когато спрях да консумирам месо, спрях да шия кожа. Но срещата с моя учител, Олег Черне (практикуващ китайски техники), който ми обясни как да се свързвам с енергията на материала и как да взаимодействам с духа на животното, промени моята гледна точка. Така отново се свързах с тази материя и знаейки какво правя, не изпитвам чувство за вина. Помислете – едно изкуствено яке (произведено от петрол – а той откъде идва?) каква енергия (електричество) носи и колко боклук оставя след себе си. И едно кожено яке! Може да се носи от три поколения – заредена и силна дреха! Къде е проблемът?

Разговорите, които се водят, докато нещо бива създадено, са безценни, защото се импрегнират в самия обект. Ние станахме част от занаята на Агнес, защото тя го сподели с нас. Надяваме се ние да го предадем на вас чрез думите ни. Хората говорим на различни езици, които освен метакодове могат да бъдат и осезаеми физически такива. Произведенията, които срещаме в този материал и по-късно в изложбата, са думи на нижещи се изречения, които ние с всевъзможен ресурс се опитваме да преведем.

Всички кадри в изложбата са заснети със Sony a7R V.

Събитието се осъществява благодарение на NESCAFÉ® Dolce Gusto®, Cichetti&Vino, L’Europeo, Сцена Централни хали.